Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Вчера ти приписах цялото имущество на баща си — отвърнах аз. — Някога той беше уважаван лекар, сега е бедняк и на стари години ще трябва да изкарва хляба си като просещ слепец, а майка ми ще стане перачка.
— Вчера си е за вчера, днес си е за днес — каза Нефернефернефер и ме погледна с леко притворени очи. — Не настоявам за нищо и на драго сърце ще ти позволя да седнеш до мен и дори да погалиш ръката ми, ако искаш. Днес ми е радостно на душата и ми се ще да споделя радостта си с теб, без обаче да се забавляваме по друг начин. — Погледна ме дяволито, усмихна се и се поглади по гърдите. — Не питаш защо ми е радостно на душата — рече тя с лек упрек. — Аз пък ще ти кажа. От Долната земя в града е пристигнал един сановник. Със себе си носи златна ваза, която тежи близо сто дебена и по стените й са гравирани чудесни изображения. Сановникът е мършав старец и костите му сигурно ще изподерат бедрата ми, но въпреки това се надявам утре златната ваза да краси дома ми. Знаеш, че не съм някоя презряна жена и трябва твърдо да пазя доброто си име.
Понеже не казах нищо, тя въздъхна уж дълбоко и замечтано погледна лотосите и другите цветя в градината. После бавно се съблече и влезе в езерцето. Главата й се подаваше от водата край лотосите и беше по-хубава от тях. Тя се отпусна върху водата, скръсти ръце на тила си и отбеляза:
— Днес си много мълчалив, Синухе. Да не би неволно да съм те докачила с нещо? Ако мога някак си да оправя настроението ти, с удоволствие ще го сторя.
Повече не издържах и промълвих:
— Много добре знаеш какво искам, Нефернефернефер.
— Лицето ти е зачервено и жилите на слепоочията ти туптят, Синухе. По-добре се съблечи и ела да се разхладим заедно в езерото. Днес денят е много горещ. Тук никой не ни вижда и няма защо да се колебаеш.
Съблякох се и влязох във водата при нея. Тялото ми се допря до нейното, но когато посегнах да я прегърна, тя със смях се отдръпна и напръска лицето ми.
— Знам какво искаш, Синухе, макар че се свеня да те погледна. Преди това обаче трябва да ми дадеш подарък. Нали ти е известно, че не съм някоя презряна жена.
— Ти си полудяла, Нефернефернефер! — избухнах аз. — Много добре знаеш, че ми отне всичко, което имах. Срамувам се от себе си и никога не ще посмея да срещна родителите си, ала аз все още съм лекар и името ми стои в Книгата на живота. Може би някога ще спечеля толкова, че да ти предложа достоен за теб подарък. Но сега ме пожали, защото тялото ми и във водата гори. Като те гледам, иде ми да захапя ръцете си до кръв.
Тя се отпусна по гръб върху водата и гърдите й като червеникави цветя се подадоха на повърхността.
— Лекарят упражнява професията си с ръце и очи нали, Синухе? — запита тя. — Без ръце и очи няма да си никакъв лекар дори името ти хилядократно да е вписано в Книгата на живота. Може би днес ще ям, ще пия и ще се любя с теб, ако дадеш да ти извадя очите и да ти отсека ръцете, за да ги окача като трофеи над вратата на стаята си, та гостите ми да ме почитат и да знаят, че не съм някоя презряна жена.
Тя ме погледна изпод оцветените си в зелено клепачи и равнодушно продължи:
— Не, от това едва ли ще имам някаква облага. Очите ти няма да ми послужат за нищо, а ръцете ти ще почнат да вонят и да събират мухи в стаята ми. Наистина ли нямаш нищо друго за подаряване, Синухе, защото ти ме разнежваш и ставам нетърпелива, като те гледам гол в езерото. Вярно е, че си непохватен и неопитен, но се надявам за един ден да те науча на доста неща, които още не са ти известни, а се харесват на мъжете и на една жена също могат да доставят удоволствие. Помисли малко, Синухе!
Когато посегнах към нея, тя бързо излезе от езерото, застана в сянката на едно дърво и изтръска водата от ръцете си.
— Аз съм слаба жена, а мъжете са подли и измамни — каза тя. — Ти, Синухе, също продължаваш да ме лъжеш. Като си помисля за това, сърцето ми се къса и ми се доплаква, защото явно съм ти омръзнала. Иначе едва ли би скрил от мен, че родителите ти са си подсигурили хубав гроб в града на мъртвите, а в храма са внесли необходимите средства за балсамиране на телата им след смъртта, както и за принадлежностите, които ще са им нужни по Пътя към Западната страна.
При тези думи аз впих нокти в гърдите си, така че кръв потече от тях, и извиках:
— Убедих се, че името ти наистина е Табубуе!
— Не бива да ме упрекваш, че не желая да бъда презряна жена — каза тя натъжено. — Освен това не съм те молила да идваш при мен — ти сам дойде. Но както и да е. Сега знам, че изобщо не ме обичаш. Идваш само да ми се присмиваш, щом такава дреболия може да стане пречка между нас.