Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:

Романът на именития финландски писател ни отвежда в Древния Изток. Синухе, близък приятел и лекар на фараон Ехнатон, разказва историята на своя богат на събития, увлекателен с превратностите си живот. От думите му оживяват живописният, тревожно пулсиращ свят на някогашните големи градове Тива, Вавилон, Симира, Газа, разбулват се тайните на златния палат на фараоните и на мрачните улички в пристанищните квартали. Неспокоен и любознателен, Синухе странствува по много земи и опознава блясъка и нищетата на своето време. Вижда превитите от непосилен труд гърбове на онеправданите, чува предсмъртните стенания на хиляди воини, които загиват в жестоките битки за господство. Мъчителната загадка, която тегне над живота му и горчивият опит, натрупан през годините, са причина за неговата самотност. Ала благородното му сърце надмогва отчаянието и той намира сили със своите познания да служи на истината, на човека и на живота.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 73
Перейти на страницу:

Сълзи потекоха по лицето ми. Простенах от мъка, ала отидох при нея и тя леко ме докосна с тялото си.

— Греховна и безбожна е даже мисълта за това — казах аз. — Как ще лиша родителите си от вечен живот и ще оставя телата им да се разпаднат, както става с телата на робите, бедняците и ония, които заради престъпленията си биват хвърляни в реката? Нима можеш да поискаш такова нещо от мен?

Тя обаче притисна голото си тяло към мен и каза:

— Припиши ми гроба на родителите си, и аз ще ти нашепвам в ухото „Братко!“, обятията ми ще те сгреят с блажен огън, ще те науча на хиляда неща, които не познаваш и които допадат на мъжете…

Повече не можех да се владея, заплаках и казах:

— Нека бъде както ти искаш и нека името ми завинаги бъде прокълнато! Магията, която си ми направила, е толкова силна, че не мога да ти устоя.

— Обидно е да говориш пред мен за магия, защото аз не съм някоя презряна жена, живея в собствена къща и държа на доброто си име — рече тя. — Понеже си разстроен, ще изпратя един мой слуга да доведе някой правоспособен писар. В това време ние ще хапнем и ще пийнем, за да разведриш душата си, а щом документите станат готови, бихме могли да се любим.

С весел смях тя изтича в къщата. Облякох се и я последвах. Слугите ми поляха да се измия и ми се поклониха с отпуснати пред коленете ръце. Зад гърба ми обаче се смееха и ме подиграваха. Аз ги чувах, ала се престорих, че подигравките им са като бръмчене на муха в ушите ми. С влизането на Нефернефернефер те замлъкнаха. Ядохме и пихме заедно — имаше пет вида месни ястия, дванадесет вида сладкиши, и мешано вино, което бързо замайва главата. Правоспособният писар дойде и изготви необходимите документи. По този начин аз приписах на Нефернефернефер гроба на родителите си в града на мъртвите заедно с цялата му уредба и с вноската в храма, така че те бяха лишени от вечен живот и от възможността след смъртта си да поемат пътя към Западната страна. Подпечатах документите с печата на баща ми, подписах ги от негово име и писарят ги взе, за да ги представи още същия ден в царския архив и да придобият законна сила. На Нефернефернефер предаде бележка за всичко това, тя равнодушно я сложи в черната си кутия и му плати за положения труд, след което той се поклони с ръце пред коленете и си отиде. Като останахме сами, казах:

— От този момент нататък аз съм прокълнат и опозорен пред хората и боговете. Сега, Нефернефернефер, ми докажи, че постъпката ми заслужава тази цена.

— Пий, братко, да разведриш душата си — рече тя, усмихвайки се.

Когато поисках да я прегърна, тя се изплъзна и отново чашата ми с вино от делвата. След малко погледна слънцето и възкликна:

— Виж ти, денят преваля и скоро ще мръкне. Какво още искаш, Синухе?

— Ти знаеш какво искам — отвърнах аз, но тя попита:

— Не се ли досещаш вече кой кладенец е най-дълбок и коя яма е бездънна, Синухе? Време е да се облека и да се гримирам, защото една златна ваза ме очаква и утре ще украси дома ми.

Щом понечих да я хвана, тя се дръпна, разсмя се и извика пронизително. Слугите се втурнаха в стаята и тя им каза:

— Как се е вмъкнал този досаден просяк в къщата ми? Веднага го изхвърлете и не го пускайте повече да стъпва тук! Ако се опъва, набийте го с тоягите!

Безсилен от ярост и омаломощен от изпитото вино, аз бях изхвърлен от слугите, а когато заудрях с камък по заключената порта, те се върнаха и ме наложиха с тоягите си. Понеже не спирах да рева и да крещя, наоколо почнаха да се събират хора.

— Този пияница оскърби стопанката ни, която живее в собствен дом и не е някоя презряна жена — казаха слугите, продължиха да ме бият, докато загубих съзнание, и ме оставиха да лежа на улицата, където хората ме заплюваха, а кучетата вдигаха крак и мокреха дрехите ми.

Когато се свестих и осъзнах жалкото си положение, нямах никакво желание да се вдигна и останах да лежа неподвижно до сутринта. Тъмнината ме закриляше и ми се струваше, че никога не ще мога да покажа лицето си пред хората. Престолонаследникът ме беше нарекъл Този, който е самотен и през онази нощ аз действително бях най-самотният човек на света. На разсъмване, когато хората се размърдаха и търговците почнаха да изнасят стока пред дюкяните си, а воловете потеглиха с товарите си, станах и излязох извън града. Три дни и три нощи се крих в тръстиките, без да ям и без да пия. Тялото и сърцето ми бяха жива рана и ако някой ме беше заговорил, щях да зарева и да закрещя. Боях се, че ще загубя разсъдъка си.

3

На четвъртия ден измих лицето и ръцете си, изчистих дрехите си от засъхналата кръв, върнах се в града и тръгнах към къщи. Но къщата вече не беше моя и на портата висеше знакът на някакъв друг лекар. Повиках Каптах. Като ме видя, той дотича, хълцайки от радост, и обви ръце около коленете ми.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 73
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)