Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Като чу името си от устата ми, той още по-горко заплака, опря чело до ръцете и до нозете ми, а после сложи главата си под крака ми. Нервирах се, ритнах го и му заповядах да стане.
— От вайкането полза няма — казах аз. — Но може би трябва да знаеш, че не от ненавист те отстъпих другиму. Бях доволен от слугуването ти, макар често най-безсрамно да затръшваше вратите и да тракаше съдовете, щом нещо не беше по угодата ти. Дори да си ме крал, не съжалявам, защото това е право на роба. Така е било и така ще бъде винаги. Понеже нямах друго за даване, бях принуден против желанието си да се лиша от теб. Лиших се също от къщата и от цялото си имущество, така че даже дрехите на гърба ми вече не са мои. Затуй вайкането ти е безполезно.
Каптах се изправи, почеса се по главата и промърмори:
— Ама че лош ден! — Замисли се напрегнато и рече: — Макар че си млад, ти си голям лекар, Синухе, и светът е открит пред теб. Най-добре ще е да събера по-ценните вещи и като се стъмни, да избягаме. Ще се скрием в някой кораб, чийто капитан не е дребнав, и ще се спуснем надолу по реката. В двете царства има много градове. Ако съдебните служители те издирят или мен ме открият по списъка на избягалите роби, можем да отидем в червените земи, където никой не те познава. Можем да се прехвърлим и на морските острови. Там имало руйно вино и весели жени. В Митани и Вавилон, където реките текат обратно, също ценят много египетските лекари. Ти ще забогатееш и аз ще стана слуга на почитан стопанин. Хайде, господарю, побързай да съберем нещата ти, преди да е мръкнало.
И той ме дръпна за ръкава.
Каптах, Каптах — казах аз, — не ме залисвай с глупавите си приказки, защото сърцето ми е мрачно като смъртта и тялото ми вече не е мое. Стегнат съм в окови, по-здрави от медни вериги, макар че не ги виждаш. Не мога да избягам, защото далеч от Тива аз всеки миг ще се чувствувам като в нажежена пещ.
Понеже краката на моя слуга бяха покрити с мазоли, които лекувах в свободното си време, той седна на пода и каза:
— Амон трябва да се е отвърнал от нас и това никак не ме учудва, щом ти толкоз нарядко му принасяше жертви. Аз пък редовно жертвувах за него една пета от онова, което крадях от теб, от благодарност, че имам млад и порядъчен господар, ала той и от мен се отвърна. Много важно. Ще сменим божеството и ще идем да принесем жертва на някой друг бог. Дано той ни избави от злото и всичко да се оправи.
— Стига си дрънкал глупости! — скастрих го аз и вече съжалявах, че го бях заговорил по име, защото веднага почна да фамилиарничи. — Досаждаш ми като бръмчаща муха и не мислиш, че нямаме нищичко за пренасяне в жертва. Нали сега друг е собственик на всичко, с което разполагахме.
— Мъж ли е или жена? — полюбопитствува Каптах.
— Жена — отвърнах аз, не виждайки причина да крия това от него.
Като чу, той отново се завайка, заскуба косите си и извика:
— По-добре да не бях се раждал! По-добре майка ми да ме беше удушила начаса с пъпната ми връв! Няма по-зла участ за роба от слугуването при безсърдечна жена, защото тя явно ще да е без сърце, щом те е довела до такъв хал. Ще ме кара от сутрин до вечер да тичам с болните си крака, ще ме боде с игли и ще налага с тояга старческия ми гръб, докато зарева от болка. Такава беда да ме сполети, макар че славех Амон и му принасях жертви от благодарност, че ме е направил слуга на млад и неопитен господар…
— Тя съвсем не е безсърдечна — успокоих го аз. Дотолкова бях обезумял, че поради липса на приятел, комуто можех да се доверя, бях готов да разговарям за Нефернефернефер дори с роба си. — Когато лежи гола в леглото си, тя е по-красива от луната, кожата й лъщи от скъпите масла, а очите й са зелени като Нил през летния зной. Ти си за завиждане, Каптах, че ще имаш щастието да живееш в близост до нея и да дишаш въздуха, който диша тя.
Каптах захленчи още по-силно:
— Ще вземе да ме продаде при носачите или в каменоломната, дробовете ми ще се задъхват, от ноктите ми кръв ще тече и аз ще пукна в тинята като натирено магаре.
Дълбоко в себе си осъзнах, че той е прав — в дома на Нефернефернефер едва ли щеше да се намери място и хляб за такъв като него. От моите очи също закапаха сълзи, без да знам дали оплаквах него или себе си. Като ги видя, Каптах занемя и уплашено ме погледна. Аз притиснах глава между ръцете си и не се интересувах, че моят роб ме виждаше да плача. Каптах ме докосна с широката си длан и тъжно каза:
— За всичко съм виновен аз, защото не успях да опазя господаря си. Но откъде можех да знам, че той е бял и чист като още необличана дреха? Иначе не мога да си обясня всичко това. Вярно е, че много се учудвах защо господарят ми никога не ме пращаше да му намеря някое момиче, когато нощем се прибираше от кръчмата. Пациентките, дето ги пращах да се разсъбличат пред теб, та дано се сетиш за любов, си тръгваха недоволни и ме наричаха мръсен плъх. А между тях все пак имаше сносни, млади, че даже и хубави жени. Но всичките ми грижи отиваха на вятъра и аз глупакът радостно си мислех, че може би никога няма да доведеш в къщата си невеста, която да ме бие по главата и да залива краката ми с вряла вода, щом се скарате. Какво говедо съм бил! Тръстиковата колиба пламва от първата главня и става на пепел.