Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Знаеш добре — промълвих аз, — че ако бях заможен, щях да ти купя накита за чело. Обаче няма да позволя някой друг да се докосне до теб. По-добре да умра!
— Нима? — възкликна тя леко и присви очи. — Наистина ли няма да позволиш някой друг да ме прегръща? Представи си, че пожертвувам днешния си ден за теб. Представи си, че ям, пия и се любя с теб, Синухе, и то именно днес, защото никой не знае какво може да се случи утре. Какво ще ми дадеш тогава? — Тя разпери ръце и се изтегна, така че гладкият й корем хлътна, и аз видях, че по тялото й няма ни един косъм — нито по главата, нито другаде, където обикновено растат косми. — Какво ще ми дадеш тогава? — повтори тя, протегна се и ме погледна.
— Какво мога да ти дам аз? — рекох й и се огледах, леглото й беше от слонова кост и абаносово дърво, подът — от лазурит, украсен с тюркоази, а в стаята имаше много златни вази. — Не, наистина нямам нищо, което бих могъл да ти подаря — повторих аз, усетих как коленете ми се подгънаха и се обърнах да си вървя. Тя обаче ме спря.
— Мъчно ми е за теб, Синухе — каза тихо и пак протегна мекото си тяло. — Ти действително ми даде единственото ценно нещо, което притежаваше, макар след туй да имах чувството, че прекалено много го надценяват. Но нали все пак имаш къща, дрехи и лекарски инструменти. Значи не си чак толкова беден.
Разтреперих се от главата до петите, ала казах:
— Всичко това ще бъде твое, Нефернефернефер, стига само да пожелаеш. Всичко ще бъде твое, ако днес се любиш с мен. Вярно, не е кой знае колко много, но къщата е обзаведена за лекар и някой ученик от Дома на живота може да плати добра цена за нея, ако родителите му са заможни.
— Смяташ ли? — рече тя, извърна голия си гръб към мен, погледна се в огледалото и прокара пръсти по черните извивки на веждите си. — Добре, нека бъде волята ти. Намери тогава писар, който да напише това черно на бяло и да прехвърли на мое име цялото ти имущество. Защото, макар да живея сама, аз не съм някоя презряна жена и трябва да се погрижа за бъдещето си, ако някой ден решиш да ме изоставиш, Синухе.
При вида на голия и гръб езикът ми почна да набъбва и сърцето ми така се разтуптя, че се втурнах да търся правоспособен писар. За кратко време той написа всички необходими документи и ги изпрати на съхранение в царския архив. Когато се завърнах, Нефернефернефер бе облякла дреха от царски лен, на главата си носеше червеникава като злато перука, шията, китките и глезените й бяха украсени с чудни накити, а пред портата й чакаше великолепен паланкин. Подадох й бележката, написана от правоспособния писар, и казах:
— Сега цялото ми имущество е твое, Нефернефернефер. Всичко, дори дрехите на тялото ми са твои. Нека днес ядем, пием и се любим, защото никой не знае какво може да се случи утре.
Тя взе бележката, прибра я равнодушно в кутията си от абаносово дърво и се обърна към мен:
— Съжалявам много, Синухе, но току-що забелязах, че месечното ми течение е дошло. Колкото и да ми се иска, ти не бива да ме докосваш. Затуй по-добре е да си идеш и да ме оставиш да се пречистя както е редно. Главата ми тежи и ме боли кръст. Друг път ще дойдеш и ще получиш онова, което желаеш.
Погледнах я, в сърцето си усетих смъртен хлад и не можах дума да пророня. Тя изгуби търпение, тропна с крак и каза:
— Отивай си, защото бързам! — Когато посегнах да я прегърна, тя извика: — Ще ми размажеш грима!
Прибрах се вкъщи и подредих нещата си, за да бъдат готови за новия собственик. Едноокият ми роб ходеше по петите ми и клатеше глава, докато накрая не издържах и му креснах:
— Стига си се влачил подире ми! Вече не съм ти господар, друг собственик ще имаш. Като дойде, бъди кротък и не го кради толкоз много както мен, защото тоягата му може да е по-корава от моята.
Той се поклони до земята, вдигна отчаяно ръце над главата си, горчиво заплака и каза:
— Не ме прогонвай, господарю! Старото ми сърце се привърза към теб и ще се пукне от мъка, ако ме изпъдиш. Въпреки че си много млад и наивен, винаги съм ти бил верен и ако съм те крал, правил съм го, без да накърнявам интересите ти и след дълго премисляне колко си заслужава да открадна. Със старческите си крака тичах в обедната жега по улиците и хвалех името и умението ти, макар слугите на други лекари да ме биеха с тояги и да ме замеряха с фъшкии.
Докато го гледах, сърцето ми кървеше и в устата ми горчеше, ала все пак се трогнах, докоснах го по рамото и рекох:
— Стани, Каптах!
Според документите за покупката той се казваше Каптах, аз обаче никога не се обръщах към него на име, за да не вирне нос и да не си въобрази, че сме равни. Затуй му викаха „роб“, „глупак“, „безделник“ или „хайдук“.