Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Легна в леглото и разтвори обятията си, без обаче ни най-малко да се наслаждава с мен — оглеждаше се в огледалото и тайно се прозяваше, сложила ръка на устата си, така че изпитваното от мен удоволствие беше тръпчиво. Когато станах от леглото, тя каза:
— Ето че постигна желанието си, Синухе. Сега ме остави на спокойствие, защото много ме отегчаваш. Непохватността и необуздаността ти не ми доставят никаква радост, а ръцете ти ми причиняват болка. И все пак, ако ме оставиш на мира, аз ще забравя преживените с теб страдания, защото си неопитен. Някой ден можеш пак да наминеш, но предполагам, че вече си ми се наситил.
Почувствувах се кух като черупка на изпито яйце, тръгнах си, залитайки, и се прибрах вкъщи. Искаше ми се да се усамотя в някоя тъмна стая, да стисна глава в ръцете си и да изплача мъката и разочарованието на сърцето си, но на верандата ме чакаше непознат мъж с перука и пъстра сирийска дреха. Поздрави ме високомерно и помоли да го прегледам.
— Вече не приемам пациенти, защото къщата не е моя — рекох аз.
— Краката ми са покрити с болезнени мазоли — продължи той, примесвайки сирийски думи в речта си. — Твоят умен роб Каптах те препоръча като умел лечител на мазоли. Избави ме от мъката и няма да съжаляваш.
Беше толкова настойчив, че накрая го въведох в приемната си и извиках на Каптах да донесе гореща вода, за да се измия. Но него го нямаше. Едва когато прегледах краката на сириеца, забелязах, че това бяха мазолестите крака на Каптах. Той сне перуката, откри лицето си и се разсмя с глас.
— Какви са тия щуротии? — ядосах се аз и го заудрях с тоягата, от което смехът му бързо премина в рев. Ала щом захвърлих тоягата, той ми каза:
— Тъй като вече не съм твой роб, мога спокойно да ти призная, че имам намерение да избягам. Реших да проверя дали ще ме познаеш в тези дрехи.
Припомних му наказанията, които грозят избягалите роби, и го уверих, че рано или късно ще бъде заловен, защото сам не може да се издържа. А той ми отговори:
— Снощи, като изпих бирата, заспах и ми се присъни, че ти, господарю, лежиш в нажежена пещ. Аз обаче дойдох, наговорих ти груби думи, хванах те за врата и те натопих в течаща вода, която отнесе двама ни. Днес ходих на пазара да разпитам един тълкувател какво означава сънят ми. Той каза, че стопанинът ми се намирал в опасност, че заради дързостта си ще ям бой и че на стопанина ми му предстои дълъг път. Сънят ми е истина, господарю. Достатъчно е човек само да погледне лицето ти, за да разбере, че се намираш в голяма опасност. Боя вече го изядох, така че остава да се сбъдне краят на съня ми. И понеже смятам да те придружа по време на пътешествието ти, набавих си тези дрехи, за да не бъда разпознат.
— Трогнат съм от верността ти, Каптах. Възможно е да ми предстои дълъг път, но той ще ме отведе в Дома на смъртта, а там едва ли ще имаш желание да ме последваш — рекох аз, опитвайки се да бъда ироничен.
— Никой не знае какво ще се случи утре — каза Каптах нагло. — Още си млад и зелен, господарю. Като необлизано от майка си теленце. Затуй не смея да те пусна сам по трудния път към Дома на смъртта и Западната страна. Ако се наложи, вероятно ще те последвам, за да ти помогна с опита си. Независимо от твоята неразумност сърцето ми се привърза към теб. Освен това си нямам момче, макар навярно много деца съм направил, само че никога не съм ги виждал, и затуй искам да ми бъдеш като син. Казвам ти го не за да те оскърбя, а за да ти покажа с какви чувства гледам на теб.
Нахалството му минаваше всякакви граници, но не ми се щеше да взема тоягата, след като не беше мой роб. Затворих се в стаята си, заметнах дрехата си презглава и спах като труп до сутринта. Срамът и разкаянието действуват на човека като упойка, ако са достатъчно големи. Когато се пробудих, в съзнанието ми първо изплуваха очите и тялото на Нефернефернефер. Имах чувството, че още държа гладката й глава в ръцете си и усещам гърдите й под моите. Не знам защо беше така — може пък наистина да ме бе омагьосала по неизвестен начин, макар вече много да не вярвах в магьосничеството. Знам само, че се измих, облякох се, намазах лицето си с помада и поех към дома й.
2
Нефернефернефер ме посрещна край езерцето с лотоси в градината й. Очите й бяха ясни, весели и по-зелени от водата на Нил. Щом ме видя, тя възкликна:
— О, Синухе! Ти въпреки всичко се върна при мен. Явно, че не съм толкова стара и грозна, щом още не съм ти омръзнала. Какво искаш?
Погледнах я така, както гладният поглежда към хляба. Настроението й помръкна, тя наклони глава и каза:
— Синухе, Синухе, пак ли ти се е дощяло да се любиш с мен? Вярно е, че живея сама, ала все пак не съм презряна жена и трябва да пазя доброто си име.