Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
Казах, че не е изключено, и повторих, че бързам, но Хоремхеб не се помръдваше. Оплака ми се, че в устата си имал вкус, сякаш бил ял кал, и му била противна миризмата, останала от жената по ръцете му. Подуши ме и реши, че аз също трябва да съм спал с някоя жена, понеже съм миришел на помада. Казах му, че съм ходил на бръснар. Просто ми се стори унизително да сравнявам Нефернефернефер с неговата позната. Имах чувството, че за разлика от него съм извършил нещо съвсем друго, че целият съм обвит от златни нишки. И може би бях прав, защото важно е, изглежда, не какво върши човек, а какво изпитва сърцето му, докато го върши.
— Помниш ли снощната ми клетва? — запита Хоремхеб. — Бях изпил много вино, ала то ми помогна да си изясня доста неща, върху които бях размислял. Стана ми ясно, че всички останали, които се веселяха, гордеейки се с възможностите и положението си, бяха просто мухи около мен. Кой знае дали моята любима принцеса Бакетамон не е също такава досадна муха. Единственото, което има някакво значение, е властта. А без оръжие няма власт. Прав е бил моят сокол, като ме направи воин.
— Власт имат не воюващите — рекох аз, — а ония, дето пращат войниците да се бият за тях.
— Аз не съм глупак — каза Хоремхеб. — Всички, които смятат, че командуват, и седят на високи тронове, в крайна сметка нищо не командуват, защото властта се оказва у съвсем други. Според мен например жреческият съвет на Амон има голямо влияние в Египет, а оня жрец, дето седи отдясно на царската майка, в момента е струпал голяма власт в ръцете си. Но ако се намери, някой да събере войска, да я подчини на заповедите си и да я поведе на война, тогава той наистина ще бъде могъщ дори никой да не знае това.
— И все пак ти си глупав — вметнах аз. — Та нали воинът е длъжен да положи клетва за вярност към фараона. Така фараонът винаги стои над него.
— Прав си — съгласи се Хоремхеб, — от воина се изисква вярност, защото на нея се опира редът във войската. Простият войник се научава на вярност с камшик, но офицерът знае, че без вярност няма войска и че ако старшият не е предан, подчиненият също няма да бъде предан и всичко ще отиде по дяволите. Там е цялата трудност. Независимо от туй аз смятам да остана в Тива, докато удари часът ми. След като спах с жена, значително се успокоих и макар все още да обичам недостижимата, любовта в сърцето ми стихна дотолкова, че не е по-непоносима от стомашна болка. Благодаря ти, приятелю Синухе, за добрите съвети. Ако някога и на теб ти дотрябва съвет или помощ, потърси ме в палата.
Той се завтече към пазара да размени зелената перука срещу офицерски камшик. Понеже не исках уличната прах да мърси дрехите и краката ми, аз си поръчах паланкин и подгоних носачите към дома на Нефернефернефер. Едноокият ми слуга Каптах загрижено гледаше подир мен и клатеше глава. Никога посред бял ден не бях напускал приемната си и той се боеше, че ако зарежа пациентите си, подаръците ще секнат. Но в ума ми се беше загнездила една-единствена мисъл и тялото ми гореше като в огън. И все пак този огън беше приятен.
Един слуга ми отвори и ме въведе в стаята на Нефернефернефер. Тя тъкмо се гиздеше пред огледалото. Погледна ме с равнодушни и студени като зелени камъни очи и попита:
— Какво желаеш, Синухе? Присъствието ти почва да ми досажда.
— Много добре знаеш какво желая — казах аз и се опитах да я прегърна, спомняйки си колко любвеобилна беше през нощта, но тя грубо ме, отблъсна.
— Ти глупав ли си, или си лош, та ми пречиш? — избухна тя. — Не виждаш ли, че се гиздя? От Сидон е пристигнал някакъв търговец и е донесъл накит за чело, намерен в гроба на една княгиня. Тази вечер някой ще ми го подари, защото отдавна бленувам за накит, какъвто никой друг не притежава. Затуй трябва да се разкрася и да намажа тялото си с помада.
Без да се свени, тя се съблече, легна в леглото и една робиня почна да разтрива крайниците и с помада. От хубостта и гърлото ми се стегна и дланите ми се изпотиха.
— Какво още се въртиш тука, Синухе? — запита тя, продължавайки да лежи отпуснато в леглото, след като робинята бе излязла. — Защо още не си си отишъл? Аз трябва да се обличам.
Обзе ме лудост, втурнах се към нея, но тя ловко ме отблъсна и в безсилната си страст заплаках.