Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
По този начин в Сирия бе избухнала война, а аз още не бях виждал война. Отправих се незабавно към стана на фараонските войски, за да проверя какво ново мога да науча от нея и да се запозная с рани, причинени от остри оръжия и боздугани. Но главната причина за пътуването ми беше, че начело на изпратените от фараона войски стоеше Хоремхеб, а в самотата си аз копнеех да видя приятелско лице и да чуя приятелски глас. Затуй се преборих със себе си и реших, че ако той се срамува от деянията ми, може да се престори, че вече не ме познава. Беше минало време, през последните две години бях преживял много неща и сърцето ми като че ли бе претръпнало, защото споменът за позора ми вече не ме ужасяваше така, както преди. И аз се отправих на път — първо с кораб покрай южното крайбрежие, а сетне с един продоволствен керван се придвижих към вътрешността на страната. Воловете теглеха товари жито, магаретата носеха делви с масло и вино и чували с лук. Така стигнах до едно градче на име Ерусалим, разположено на един хълм и опасано със стени. В него имаше малък египетски гарнизон и Хоремхеб бе избрал именно това градче за своя главна квартира по време на похода. Но слуховете в Симира бяха преувеличавали силата на египетската войска? Той командуваше само едно отделение бойни колесници и няколко хиляди копиеносци и стрелци с лъкове, докато за хабирските орди се говореше, че тази пролет били по-многобройни от песъчинките в пустинята.
Хоремхеб ме прие в нечиста глинена хижа и каза:
— Някога познавах един Синухе, с когото дружахме и който също беше лекар. — Погледна ме и се зачуди на сирийската мантия, която бях свикнал да нося. И аз като него бях поостарял оттогава, чертите на лицето ми се бяха изменили. Но той ме позна, вдигна за поздрав офицерския си камшик с вплетени златни нишки, усмихна се и възкликна: — В името на Амон, ти ли си, Синухе? Аз пък мислех, че си умрял. — Отпрати гарнизонните офицери и писарите с техните карти и писма, поръча вино, почерпи ме и добави: — Неведоми са пътищата на Амон, щом се срещаме в Червената земя, в тази отвратителна дупка.
Тези думи накараха сърцето ми да трепне и да усетя, че той ми е липсвал. Описах му, доколкото намерих за необходимо, живота и патилата си.
— Ако искаш, можеш да се присъединиш към войската ми като лекар и да делиш с нас славата, защото аз наистина възнамерявам да дам на мръсните хабири такъв урок, че да запомнят името ми и да оплакват деня на раждането си — предложи ми той, след което замислено продължи: — Когато се срещнахме за първи път трябва да съм бил доста наивен хлапак. Устата ми още миришеше на мляко. Ти беше вече образован човек и ми даде добри напътствия. Сега понаучих някои неща и в ръката си, както виждаш, държа златен камшик. Заслужих го обаче с черна работа в гвардията на фараона, преследвайки разбойници и престъпници, които той в безумието си беше освободил от рудниците, та видяхме много зор, докато ги изтребим. Но като узнах за нахлуването на хабирите, поисках от фараона войска, за да им се противопоставя. Никой от по-висшите офицери не възрази. В близост до фараона валят повече отличия и злато, отколкото в пустинята, а копията на хабирите са остри и бойният им вик е ужасяващ, както вече сам се уверих. По този начин най-сетне успях да набера опит и да изпитам войската в истинска битка, макар че фараонът има една-единствена грижа — да издигна храм на неговия бог тук, в Ерусалим, и да прогоня хабирите, без да проливам кръв.
Хоремхеб се разсмя и плесна с камшика по крака си. Аз също се засмях, но той скоро стана сериозен, отпи от виното и каза:
— Знаеш ли, Синухе, след последната ни среща аз много се промених. Когато живее в близост до този фараон, човек волю-неволю се променя. Безпокоя се, загдето толкоз много мисли и говори за своя бог, който не приличал на останалите богове. В Тива често имах чувството, че в главата ми пъплят мравки. Нощем не можех да заспя, ако не пиех вино и не се любех с жени, та да ми се проясни мозъкът. Толкова странен е неговият бог. Макар и вездесъщ, той имал образ. На вид бил кръгъл и с ръцете си благославял всичко живо, така че за него нямало разлика между роба и високопоставения. Кажи ми, Синухе, това приказки на нормален човек ли са? Питам се дали като дете не е бил ухапан от болна маймуна. Само един луд може да си въобразява, че хабирите ще бъдат прогонени, без да се пролива кръв. Като чуеш техния рев в боя, ще разбереш, че съм прав. Аз ще поема върху себе си греха пред неговия бог и ще ги премажа под колелата на моите колесници. А пък ръцете на фараона нека останат чисти, щом така е решил.