Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))». Краткое содержание книги:
— Като си неопитен, господарю — продължи той, — защо поне с мен не си се посъветвал? Видял съм много и знам много, ако че не ми личи. Макар и отдавна, аз също съм спал с жени и мога да те уверя, че хлябът, бирата и пълният стомах не могат да се сравняват с прегръдките и на най-хубавата жена. Ех, господарю, когато отива при една жена, мъжът трябва да си носи тояга. Иначе тя се качва на главата му и го оковава във вериги, които като канап се врязват в месата му, разраняват сърцето му, както камъчето, попаднало в сандала разранява крака. Амон ми е свидетел, господарю, че ако нощем беше водил момичета вкъщи, щяхме да си спестим всички тези неприятности. Напразно си си губил времето по кръчмите и увеселителните заведения, щом се оставяш една жена да те зароби.
Каптах приказва още дълго, докато думите му почнаха да звучат в ушите ми като бръмчене на муха. Най-сетне той притихна, приготви ми вечеря и ми поля да си измия ръцете. Ала на мен не ми се ядеше, в тялото ми бушуваше огън и с настъпване на вечерта в главата ми се въртеше една-единствена мисъл.
Каптах се нахрани с апетит, изпразни, делвата с бира и запя тъжни песни, заскуба косите си, посипа се с пепел в кухнята и накрая заспа. Моето тяло беше толкова неспокойно, че не можех да заспя и излязох да се разходя в тъмното. Наминах край храма на Баст и видях, че пред къщата на Нефернефернефер горяха факли. От паланкини слизаха весели гости и влизаха вътре, но аз не се осмелих да отида при нея, защото ми бе забранила. Обикалях около храма на Баст и мислите ми като отровни змии се впиваха в плътта ми. Девойките ме подръпваха за ръкавите, смееха се и ми шепнеха в тъмното, докато най-сетне, изнемогнал и отчаян, тръгнах след една от тях. Тя ми поиска подарък и аз й дадох последните си късчета мед. Последвах я покрай стените на храма, където тя легна на земята и разтвори дрехите и обятията си. Макар да имах желание, аз не можах да посегна към нея и си тръгнах. Край стените на храма вонеше на пикоч, момичето ме застигна, плю след мен и ме изруга.
Прибрах се капнал от умора, но леглото ми беше като пещ и в съня си стенех. На заранта се измих, облякох се и намазах лицето си с помада. Бях решил да отида при Нефернефернефер, защото ми се струваше, че ще умра, ако не я видя и не докосна ръката й. От плача и бирата окото на Каптах се бе зачервило, той поклати покритата си с пепел глава и се просна пред мен, за да ми попречи да тръгна. Аз обаче потиснах сърцето си и го изритах от пътя си. По-добре щеше да бъде изобщо да не бях тръгвал.
Четвърта книга
Нефернефернефер
1
Още в ранно утро пристигнах пред дома на Нефернефернефер, но тя спеше. Слугите й също спяха, а когато ги разбудих, те ме наругаха и плиснаха помия по мен. Застанах до портата като просяк и зачаках кога в къщата ще се размърдат, та да вляза.
Нефернефернефер лежеше в леглото си. Лицето й се беше смалило и посърнало, а от виното очите й изглеждаха тъмнозелени.
— Досаждаш ми, Синухе — каза тя. — Наистина много ми досаждаш. Какво желаеш?
— Искам да ям, да пия и да се любя с теб, както ми обеща — отвърнах аз с тъга в сърцето.
— Това беше вчера, днес е друг ден — рече тя.
Една млада робиня съблече измачканата й рокля и разтри крайниците й с помада. След туй Нефернефернефер се погледна в огледалото, сложи си грим и перука, взе едно украшение от старо злато, обсипано с бисери и скъпоценни камъни, и го окачи на челото си.
— Хубав накит — отбеляза тя. — Безспорно заслужава цената си, макар да съм уморена и крайниците ми да са отмалели, сякаш цяла нощ съм се борила.
Тя се прозя и отпи глътка вино от чашата, за да се ободри. На мен също ми предложи да пия, но вторачен в нея, виното не ми беше вкусно.
— Значи вчера ме излъга. Не си била неразположена и нищо не ти е пречело да се любиш с мен — казах аз просто така, защото това още предишния ден ми беше известно.
— Бях се заблудила — отвърна тя. — Но действително вече е време и сега съм много обезпокоена да не би да съм забременяла от теб, Синухе. Бях толкова слаба в прегръдките ти, а ти — неудържим.
Тя се усмихна, погледна ме лукаво и аз разбрах, че ми се подиграва.