Приказка за Стоедин

— Охооох — злорадо се изкискал Спас. — Па нали аз, още кога те видях как се благозвучно отморяваш в сън дълбоко, си рекох: юнак Спасе, я й скъсай ремъка, да я освободиш напълно, па й дарувай всичките кожи-имане! А ти иди, та си я причакай оная ми ти вълшебна кърпица и си я вземи с чиста съвест! На нея, на онова ми ти пиле с пиле такова, Спаска, защо й е? Тя всичките купешки манджи на света да изяде, пак ще си остане същата… същата… кхм, не е за издумване.

— А пък аз си рекох: Спаске, тая кърпица ще си я вземеш само ти и с никого няма да я делиш! — и заплашително се надигнала. — Ха да ми е честита!

— Ха да ми е честита — надигнал се и Спас.

— Друм оттука и повече да те не срещам — изръмжала Спаска.

— Друм оттука и повече да те не срещам — изръмжал и Спас.

И се гледали през пътеката, настръхнали и озлобени — гледали се, та с очи се умъртвявали.

— Леле, как съм го намразила тоя никаквец!

— Леле, пък аз, аз как съм я намразил тая чума черна!

— Леле, ако се не махне, ще му простра кожата да съхне!

— Леле, взе ми думата от устата!… Нищо, аз пък ще взема кърпицата.

— Леле, какво ще става сега! — излязла на пътеката Спаска.

— Леле, какво ще става сега! — излязъл на пътеката и Спас.

Насочили един към друг подострените колове, мразели се, но и се плашели един от друг.

— Хайде де!… — изръмжала Спаска. — Ха да видиме!

— Хайде ти, па да видиме!

— Не, ти!

— Ти, ти! Ти-ти-ти!

Напрегнато се дебнели, обикаляли се един друг — никой не смеел да започне битката. Спаска първа разбрала, че победа няма да има и решила, щом не може да вземе кърпицата, да не му даде и на него да я вземе. Изкискала се нервно и подигравателно и свалила кола.

— Леле, колко ме уплаши!

— Пък ти на мене — ума ми изкара!

— Харнооо! — заплюла го.

— Харно да е! — върнал й го Спас.

— Щото например на мене ми чак толкова кърпица не трябва — коварно се ухилила Спаска. — Предпочитам да видя как ще я вземеш ти!

— Бре-бре!… Може пък аз да го предпочитам това.

— Да, ама аз какво почвам да правя? — злорадо и отмъстително се изсмяла Спаска и поправила първото отчупено клонче под трапа-капан — заличила нишана-примамка. — Ха честита ти кърпица, юнак Спасе! Да се не знаеш у юнака.

Спас я изпреварил надолу по пътеката и заличил следващия белег-примамка:

— Охооох, ще ме умори!… Ха на тебе да ти е честита, пиле Спаске! Ега те у пилето.

Втурнали се надолу и заличавали белезите, всеки гледал да заличи повече и съскали в лицата си:

— Е, как е кърпицата, а, харесва ли ти кърпицата?

— Ти ще речеш харесва ли ти!

— Аз няма да река, ама и ти няма да речеш!

— Ти, ти!

— Не, ти!

Спаска се спънала, Спас се спънал в нея — паднали, премятали се по стръмната пътека, докато се спрели в стволовете при разклона й. Скочили и се втурнали по другата, която водела нагоре, към айдуците — в надпревара възвръщали старите Стоединови белези — докато достигнали незаличен. Дишали тежко, останали без сили, облегнали гръб о гръб да отдъхнат.