Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— И после… — въодушевено опитал да продължи Ванчо, но Панчо нетърпеливо го прекъснал:
— На послето ще му правиме сметката после.
Ванчо изнесъл от сайванта тежък боздуган и му го подал. Панчо нагласил камъчето, вдигнал боздугана и замахнал. Бишо подигравателно се изкискал.
Панчо свалил боздугана, без да удари, и подозрително го погледнал:
— Що?
— А, нищо.
Гаргата, появила се отново, пак се спуснала към камъчето, Ванчо се хвърлил и я пропъдил. Гаргата сърдито изкряскала и упорито кръжала.
— Бре какво й става днес на тая твар?… Иш, аааа! — размахал ръце Станчо. — Ще изгракаш някому главата, ама — де да видим!…
— Варди! — заповядал Панчо.
Ванчо измъкнал копие от купището оръжия и застанал до него като с прът, без да изпуска от очи гаргата.
Панчо плюл на длани, вдигнал боздугана и като замахнал с все сила, треснал камъчето така, че половината от сайванта се срутила.
14
Юнак Спас излязъл на пътеката над трапа-капан, отрил мокро лице, отдъхнал и се ослушал. Било тихо и в сребърната светлина на месечината се виждали ясно подправените белези, които трябвало да отклонят Стоедин насам. Проверил капана и като се уверил, че е маскиран добре, избрал си по-плътна сянка в храсталака, сврял се там, свалил кола от рамо и се приготвил да чака.
Спаска, която видяла всичко това от насрещния гъстак, се засмяла злорадо и беззвучно и тихо-тихичко извила, пропяла, но този път игриво, като ръченица:
— Писарче, леле, писарче, защо се, кака, не веснеш, да ме от нейде погледнеш, колко съм, леле, щастлива, щастлива още доволнаааа!…
Спас първо се втрещил, после ужасено скочил, изревал и нелепо размятал ръце — уплахата му била дива и безмерна, сякаш предизвикана от нещо свръхестествено.
— Писарче! Защо не можеш сал с едно око да ме погледнеш! — шепнешком извикала Спаска. — Че да видиш колко дълбоко съжалявам!… Едва му ремъка скъсах и той дотърчал тука, пълен с най-долни кроежи! Долни и напразни!
Спас се съвзел и подал глава от насрещния гъстак:
— А, не падай в грешка, драга ми невесто, пиле Спаске! Аз ти на тебе ремъка скъсах, а не ти на мене! И не го викай чак толкоз писарчето, че ще види твоите кроежи! От долни по-долни и от празни по-празни!
— Бре-бре!… — зло се изсмяла Спаска, за да не покаже колко е ядосана, и леко се надигнала.
— Бре-бре, та бре! — озъбил се Спас. — Стой! Не давам повече да ме биеш!
И насочил острия кол.
— Охооох, дощяло му се! — пресилено се изкискала Спаска и пак се дръпнала в тъмнината на храста. — Ядец!… Вече ни те бия, ни те плювам! Само се вътрешно смея на твоите долни кроежи. И те изцяло освобождавам. И ти всичките кожи-имане даром оставям.
— Охооох — злорадо се изкискал Спас. — Па нали аз, още кога те видях как се благозвучно отморяваш в сън дълбоко, си рекох: юнак Спасе, я й скъсай ремъка, да я освободиш напълно, па й дарувай всичките кожи-имане! А ти иди, та си я причакай оная ми ти вълшебна кърпица и си я вземи с чиста съвест! На нея, на онова ми ти пиле с пиле такова, Спаска, защо й е? Тя всичките купешки манджи на света да изяде, пак ще си остане същата… същата… кхм, не е за издумване.
— А пък аз си рекох: Спаске, тая кърпица ще си я вземеш само ти и с никого няма да я делиш! — и заплашително се надигнала. — Ха да ми е честита!
— Ха да ми е честита — надигнал се и Спас.
— Друм оттука и повече да те не срещам — изръмжала Спаска.
— Друм оттука и повече да те не срещам — изръмжал и Спас.
И се гледали през пътеката, настръхнали и озлобени — гледали се, та с очи се умъртвявали.
— Леле, как съм го намразила тоя никаквец!
— Леле, пък аз, аз как съм я намразил тая чума черна!
— Леле, ако се не махне, ще му простра кожата да съхне!
— Леле, взе ми думата от устата!… Нищо, аз пък ще взема кърпицата.
— Леле, какво ще става сега! — излязла на пътеката Спаска.
— Леле, какво ще става сега! — излязъл на пътеката и Спас.
Насочили един към друг подострените колове, мразели се, но и се плашели един от друг.
— Хайде де!… — изръмжала Спаска. — Ха да видиме!
— Хайде ти, па да видиме!
— Не, ти!
— Ти, ти! Ти-ти-ти!
Напрегнато се дебнели, обикаляли се един друг — никой не смеел да започне битката. Спаска първа разбрала, че победа няма да има и решила, щом не може да вземе кърпицата, да не му даде и на него да я вземе. Изкискила се нервно и подигравателно и свалила кола.