Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Нима ме обвиняваш? — извика възмутено Изабела.
— Не, не, но толкова ме е страх!
— Знам, мила. Аз също се страхувам. Но няма да искам милост. Не и от Гундрам!
— Дали постъпваш умно? — усъмни се Матилда.
— Ти май се съмняваш в ума ми? — отзова се остро Изабела.
Матилда прехапа устни, защото много искаше да отговори с да.
— И какво ще правим сега? — попита отчаяно тя.
— Ще дойде помощ! Баща ми ще изпрати войниците си да ни освободят — отговори уверено Изабела. — Да не мислиш, че ще понесе този позор?
— Не, разбира се, че не. — Въпреки това Матилда изпитваше дълбоки съмнения, че старият княз ще съумее да наложи волята си срещу Гундрам. Похитителят им имаше силно влияние сред рицарството.
— Ще се упражняваме в търпение и ще се молим. Помощта ще дойде, усещам го!
Матилда не беше съвсем сигурна за кого мисли Изабела — за баща си, за въображаемия рус ангел-спасител или за божията намеса. Примирено коленичи на хлъзгавия каменен под, опря лакти на нара и скръсти ръце. Молитвата й беше дълга и пламенна и включваше всички светци, за които можа да се сети.
С остър поглед на познавач Рупърт дьо Казевил отбеляза здравата падаща решетка на голямата порта и казаните с катран отгоре. Широка стена с покрита галерия от бойници заобикаляше замъка. Високата крепостна кула властваше над цялата околност и осигуряваше ефективна защита на обитателите си. Не можеше да се очаква, че замъкът ще бъде щурмуван успешно, тъй като беше отлично подсигурен. Широкият крепостен ров, могъщите зидове и валове, стабилният подвижен мост, обкованата с желязо порта и многото стражи по бойниците обаче не го спряха да влезе в замъка. След като бе прекарал нощта в скромна селска гостилница, на сутринта се смеси с хората, които вървяха към замъка, за да продават стоките си, да предлагат услугите си или да просят.
— Значи сте учен? — попита с уважение капеланът и огледа любопитно странния гост, който искаше да влезе в замъка. — Отдавна копнея за човек, с когото мога да водя учени разговори и да обсъждам Светото писание.
— Смятате ли, че съм подходящ за тази роля? — попита Дьо Казевил с лека подигравка в гласа.
Капеланът кимна.
— С ваше позволение, рицарите са доста груб народ. Те разбират единствено от военния занаят и умеят само да размахват меча. Но за хората като мен, за които духовното е станало съдържание на живота, няма добра компания.
— Не знам дали мога да ви помогна — отвърна Дьо Казевил. — Аз съм лекар.
— О, но това също е духовна професия. Ще позволите ли да попитам къде сте следвали?
— В Болоня.
— О, Италия, страната на слънцето, на сладките плодове и на ведрия дух. Нашият император пребивава в тази топла земя и аз му завиждам. Италия има великолепни църкви. А Рим, свещеният град…
Дьо Казевил остави капелана да си мечтае за Италия и влезе в двора на крепостта. Трябваше да огледа навсякъде. Някъде тук държаха в плен принцеса Изабела. Ако Гундрам беше мек и отстъпчив, сигурно бе настанил пленницата си в женските покои в кулата. Ако беше твърд и честолюбив, значи я бе хвърлил в затвора. Това бяха двете възможности. Рупърт бе сигурен, че Гундрам е избрал втората. Оказа се, че безпогрешният усет за реалността и този път не го е излъгал.
Беше допуснал съдбоносна грешка, за миг бе изпуснал юздите от ръцете си. Отне му ги онази ужасна жена! Трябваше да прогони от съзнанието си мисълта за Гунила. Никога не беше съжалявал за постъпките си. Само този единствен път желаеше да върне времето назад. Защо го бе направила? За първи път в живота си беше изпитал възхищение към жена. Зрялото, пищно тяло беше самото изкушение, но не бе само това. Тя беше изцяло във властта му, въпреки сълзите и гнева си, въпреки че му показваше отвращението си. Това още повече го възбуждаше. Тя бе обсебена от него и дори копнееше да му се покори — той беше абсолютно сигурен в това. Двамата можеха да имат още много радостни мигове заедно! Защо не бе разбрала, че не може да си играе с него по този начин? Заблудата й беше смъртоносна. Беше напълно права, когато му каза онези последни думи. Никоя жена не беше правила това с него — и никоя нямаше да го направи отново!
Смръщил чело, Дьо Казевил се съсредоточи в настоящето. Проследи как се сменяха стражите, преброи въоръжените мъже, разбра как функционираше падащата решетка, огледа въоръжението на постовете по стените. Вечерта се настани в скромната къща за гости, нахрани се мълчаливо и отклони поканата на капелана да вечерят заедно. Не харесваше хората, които непрекъснато задават въпроси.
Мартин и Рудолф вървяха начело на колоната въоръжени мъже към замъка на дедите им. Движеха се тихо и дисциплинирано, избираха заобиколни пътища. Атмосферата беше напрегната, никой не говореше. Сетивата им бяха будни и изострени. Колкото повече наближаваха замъка на Гундрам, толкова повече се засилваше очакването им. Пет дни и нощи бяха работили, носеха ризници, нагръдници, оръжия, следваше ги кола с храна. Всички бяха достатъчно мотивирани да влязат в бой с омразния рицар, който беше причинил голямо зло не само на Мартин, но и на поданиците му. Всички бяха решени да отмъстят за крещящата несправедливост.