Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Стратегията на Мартин предвиждаше да завземат замъка под защитата на мрака с дързък удар. Той знаеше, че крепостта му е добре подсигурена и може да издържи и на най-силния щурм. Затова трябваше да приложат хитрост и да се възползват от познаването на местността. Събраха се в една гора на около половин час път с кон от замъка, за да изчакат нощта. Смятаха да проникнат в задния вътрешен двор през задната стена, която се опираше на скалния склон. Там бяха оборите и през нощта почти нямаше прислуга. Щом проникнат в замъка, ще завземат най-важните позиции, ще обезвредят шепата стражници и ще поздравят както подобава Гундрам, когато се завърне от турнира.
Когато намери удобно място за лагеруване, Мартин вдигна ръка. Заповяда на мъжете да разседлаят конете, да ги нахранят и да легнат да си починат. След това махна на Рудолф да дойде при него.
— Ние с теб ще обиколим стената, за да видим дали всичко е наред — каза той на приятеля си.
Якоб подаде на господаря си малък мях с вино. Двамата отпиха по няколко глътки и разрешиха на пажовете също да се освежат. Мартин бързаше да стигне до замъка преди смрачаване.
Следвани от пажовете Якоб и Патрик, двамата заобиколиха хълма, който препречваше погледа към замъка. Слънцето беше вече доста на запад и златночервените му лъчи потапяха околността в недействително сияние. Сърцето на Мартин заби силно. Само след няколко мига щеше да види отново своя замък. Да се върне към предишния си живот. Да възстанови честта си…
Когато заобиколиха хълма, всички погледнаха напрегнато към замъка — и се вцепениха!
— Знамената са вдигнати! — Якоб пръв си възвърна дар слово.
— Всички го виждаме — отвърна раздразнено Мартин.
Момчето се надигна на седлото.
— Но това означава…
— Че замъкът е зает, и то изцяло — допълни Рудолф.
— Господи, защо ме наказваш така жестоко? — простена Мартин и стисна ръце в юмруци. — Нима всичко е било напразно?
— Ще се бием! — извика Якоб.
— Млъкни, момче! — изсъска Мартин. — Аз решавам какво ще правим.
Рудолф обърна коня си.
— Какво има за решаване? — попита учудено той. — Вече няма смисъл.
— Така ли? Точно сега ли ще ме изоставиш?
— Точно обратното — отговори вразумително Рудолф. — Искам да те предпазя да извършиш лудост.
— Какво означава това?
— Че щурмът на замъка ще бъде смъртоносно лекомислие. И че ще направя всичко, за да ти попреча!
— Рудолф! — Лицето на Мартин изразяваше ужас. — Ние стоим тук, замъкът е съвсем близо! Нима искаш да се върнем, без да сме свършили работата?
Рудолф му хвърли дълъг, пронизващ поглед и безмълвно кимна.
Мартин се бореше да запази самообладание. Широко отворените му очи не се откъсваха от гордия замък.
— Не! — прошепна той. — Няма да се откажа! Не и сега!
— Бъди разумен! — помоли го Рудолф. Ала Мартин не искаше да го чуе. Защо никой не го разбираше? Как можеха просто да се върнат? Как можеха да стоят тук и да клатят глава?
Патрик се приближи до господаря си и му пошепна нещо. Рудолф няколко пъти поклати енергично глава, но Патрик продължи да настоява, докато накрая младият мъж се обърна нерешително към Мартин.
— Патрик има предложение. Аз съм малко скептичен, но не е зле и ти да го чуеш.
Мартин изгледа недоволно пажа на Рудолф. Не искаше да слуша предложения. Искаше да се бие!
— Предлагам да се промъкна тайно в замъка. Господарят каза, че има таен тунел, който свършва в подножието на скалата. Никой не ме познава и ще разузная какво е положението. Трябва да знаем колко въоръжени мъже охраняват замъка, какви оръжия имат и как са разположени. Може би Гундрам е проявил непредпазливост. Добре би било също да науча защо се е върнал толкова скоро, а не е останал до сватбата на принцесата.
Мартин погледна учудено хубавото русо момче, но в погледа му все още имаше съмнение.
— Мисля, че предложението е разумно — рече най-после той. — Смяташ ли, че ще се справиш? Все пак ти не познаваш замъка.
— Вече съм шпионирал за предишния си господар, при мамелюците. Там беше много по-опасно — отговори спокойно Патрик.