Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Но преди да се случи това, той бе спечелил Тей за своята кауза. Двамата бяха осъществили незабавна връзка и по-възрастният мъж бе взел младежа за свой ученик. Бремен бе учител с огромен запас от знания, който не подлежеше на каталогизация. Тей изпълняваше задачите и с усърдие извършваше проучванията, които му бяха определени от Съвета и неговите старши членове, но свободното си време и ентусиазма си пазеше почти единствено за Бремен. Макар и повлияни от ранна възраст от особената история и знания на своята раса, малцина от елфите в Паранор, които бяха посветени за друиди, приемаха схващанията на Бремен с охотата на Тей. Но и малцина бяха така надарени като него. Той бе започнал да усъвършенства магическите си умения още преди да дойде в Паранор, но под опеката на Бремен напредна така бързо, че скоро никой, освен учителят му, не можеше да се мери с него. Дори Риска, след като дойде в обителта, никога не успя да достигне нивото му, може би защото бе твърде отдаден на военните си умения, за да приеме напълно концепцията, че магията е по-мощно оръжие.
Онези първи пет години бяха най-вълнуващи за младия елф. Мисленето му беше безвъзвратно повлияно от наученото тогава. Повечето от уменията, които бе усъвършенствал, и знанията, които бе получил, пазеше в тайна, принуден от друидската забрана за заниманията с магия, освен под формата на чисто абстрактни проучвания. Бремен смяташе тази забрана за глупава и погрешна, но той винаги бе сред малцинството, а в Паранор решенията на Съвета бяха закон. Така че Тей изучаваше тайно знанието, което Бремен беше готов да сподели, таеше го в сърцето си и го криеше от чужди очи. Когато Бремен избра изгнанието и реши да иде на запад при елфите, за да продължи проучванията си там, Тей го помоли да тръгне с него. Старецът не се съгласи. Не му забрани, но го помоли да размисли. Риска също поиска да го последва, но и за двамата в Паранор имаше по-важни задачи, и Бремен им се противопостави. „Останете в Паранор и бъдете мои уши и очи. Развивайте уменията си и убеждавайте останалите, че опасността, за която ги предупреждавах, е истинска. Когато дойде времето да тръгнете, аз ще се върна за вас.“
Така и стана. Преди пет дни Тей, Риска и младата лечителка Марет бяха избягали съвсем навреме. Но останалите, всички онези, които старецът се беше опитал да убеди, всички онези, които се съмняваха и му отвръщаха с насмешка, вероятно не бяха успели да се спасят. Разбира се, Тей нямаше как да го знае със сигурност, но чувстваше със сърцето си, че видението, за което Бремен им разказа, вече се е сбъднало. Щяха да минат дни, преди елфите да потвърдят това, но Тей бе уверен, че с друидите е свършено.
Така или иначе, неговото заминаване с Бремен беше белязало края на времето му в Паранор. Без значение дали друидите бяха живи или мъртви, той вече нямаше да се върне. Неговото място бе навън, в света. Задачата му беше да изпълни онова, за което Бремен настояваше, за да спасят расите. Господаря на Магията беше излязъл от леговището си, разкрит от онези, които имаха очите да видят и усета да разберат, и сега идваше на юг. Северната земя и тролите вече бяха под властта му и сега той се опитваше да покори и останалите раси. Затова всеки от тях — Бремен, Риска, Марет, Кинсън Рейвънлок и той самият — трябваше да поемат отговорностите си. Всеки трябваше да се изправи и да се бори на своя собствен фронт.
За него бе определена Западната земя, неговият дом. Завръщаше се в нея за първи път от почти пет години. Родителите му бяха остарели. По-младият му брат се бе оженил и преселил в Саранданон. Сестра му се бе сдобила с второ дете. Животът на всички се беше променил в негово отсъствие и сега той щеше да се върне в един по-различен свят. И най-важното, той самият щеше да им донесе промяна, която щеше да омаловажи всичко останало. Промяна очакваше Четирите земи и мнозина нямаше да я посрещнат с охота. Щом станеше ясно защо се завръща, той нямаше да бъде добре приет. Трябваше да подходи много внимателно, да избере предпазливо и приятелите, и средата си.
Но Тей Трифънйъд беше доста добър в това. Той бе приветлив, сговорчив човек, който винаги проявяваше съпричастност към проблемите на другите и с готовност предлагаше помощта си. Не бе склонен към конфронтации, като Риска и не бе така непреклонен, като Бремен. В Паранор той се беше радвал на искрена симпатия, въпреки че се бе съюзил с другите двама. Тей винаги се водеше от твърдите си убеждения и безупречната си етика, но никога не се държеше назидателно, като пример за подражание. Дори Атабаска не бе влизал в разногласия с него, защото виждаше в него онова, което се надяваше да открие дълбоко скрито дори и в най-непокорните от останалите. Огромните ръце на Тей бяха като от стомана, но сърцето му бе нежно. Никой обаче не бъркаше нежността му със слабост, а и Тей никога не ги разочарова. Знаеше кога да отстоява позицията си и кога да отстъпи. Беше помирител и умееше да прави компромиси. В близко бъдеще щеше да се нуждае от тези си умения.