Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Мъдрият вижда във всичко Едното… Макар Брахма да присъствува като основа на всички същества, на цялата пракрити, той не се омърсява с несъвършените преходни форми… В края на главата са указани и някои примери, които спомагат да се стигне до покоя по пътя на задържане на нервната дейност.
Пета глава решава въпроса за отношението на отричането (санняса) и йога. Отричането се разглежда като осъзнаване тъждеството на всичко съществуващо, реализирано в Брахма. Позналият това тъждество, реализиралият го в себе си, се освобождава от въжделенията, не се свързва с действия, тъй като не е привързан към плодовете на действията. Начинът да се постигне такова познание е йога, затова и главата се нарича „кармасаннясайога“.
1. В текста санкхя и йога не се противопоставят. Тук и в следващата шлока санкхя е синоним на джнанайога, а йога — на кармайога.
2. Символ на върховна;чистота, макар че израства сред блатни води.
3. „Жителят“ е атманът, „градът“ — тялото, което има девет отвора (очи, уши, ноздри и т. н.)
4. Тоест параматманът — брахман.
5. Изразът „брахманирвана“ може да се схване като синонимичен на „вечното движение“, на „свръхдвижението“. Според някои преводачи — „достига там, откъдето няма връщане“.
6. Санскр.: швапака („който се храни с кучета“) — човек от най-нисшето и презряно, извънкастово съсловие, незаконороден при тежко кръвосмешение. (Вж. варна.)
7. Санскр.: брахманирвана.
8. Прана и апана.
9. В кришнаизма е широко разпространена концепцията за развлечението на бога: той се развлича в любовна наслада с цялата вселена. В санкхя пуруша е наречен бхокта „наслаждаващ се“, „развличащ се“ с пракрити.
10. Санскр.: сухридам — букв. „милосърден, любим“, „приятел“. Преданата любов между човек и божество в култа към Кришна е наречена бхакти.
11. Санскр.: кармасаннясайога.
ШЕСТА ГЛАВА
Тази глава, наречена „Йога на самоовладяването“, е своеобразно техническо допълнение към предшествуващите, като в частност развива и уточнява мисълта от V, 27. Започва с пояснението, че саннясин… е онзи, който извършва действия, без да е привързан към плодовете им… Шлока 2 утвърждава тъждествеността на санняса и йога, шлока 3 установява градация на достиженията в йога: за мъдреца-мълча-ливец (муни), който се стреми към йога, действието (кармайога) е средство, а за достигналия йога, средството е умиротворението. С други думи, онзи, който не е постигнал умиротво-рението, си го поставя за цел, използувайки делата като средство, а онзи, който е достигнал умиротворението, се ползува от него като средство да реализира единството (саматва)… Йогинът е едновременно и съюзник, и враг на себе си: той се бори сам със себе си, сам се издига. Целта му се заключава в постигане на Едното, единението. Затова е необходимо постоянно и задължително да се упражнява. От шлока 11 започват технически наставления за йогийски упражнения. От йогина се изисква да се откаже от собствеността си, да се уедини, да се отрече от „аз“-а си, да обуздае мисълта си, да я контролира напълно и пр.
И така — целта на йога на „Бхагавадгита“ е единението… Онзи, който следва указанията й, се стреми да живее във всичко и да усети всичко у себе си… Арджуна се съмнява, че описаната от Шри Кришна йога може да доведе до трайно единение, тъй като манас е непостоянен и овладяването му е толкова трудно, колкото да се спре буря. Това непостоянство — според Арджуна — създава непреодолимо психологическо препятствие, за да се стигне до изискваното от йога съсредоточаване. Кришна е съгласен, че манас е неустойчив но твърди, че може да бъде победен с постоянни упражнения и безстрастие… Йога е недостъпна за онзи — казва Кришна, — който не владее сам себе си, тоест онзи, който не е започнал да разглежда своите желания и чувства като средство за постигане на единството, който не ги е подчинил на тази цел, а ги възприема като самоцел и им придава изключителна стойност.
Арджуна задава още един въпрос: какво ще стане с онзи, който вярва, но не обладава достатъчно сила, за да достигне висотата на йога. Кришна посочва, че желаещият да извършва добри деяния никога няма да стъпи на гибелен път, защото е важна насочеността на човека, а овладяването на гуните става постепенно. Ако човек не може да стигне висините на йога в дадено въплъщение, то той ще ги достигне в бъдеще. Усилията му от предишния живот създават необходимите вътрешни и външни условия. Кришна поставя йогина по-високо от мъдреците и смята, че онзи, който само е пожелал да изучи йога, вече превъзмогва ведите, тоест относителните нравствени закони. Но повече от всички Кришна цени бхакта.