Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Той пое дълбоко дъх и отново си зададе въпроса, какво търсят тук. Докато седеше в кабинета на моф Дизра заедно с Тразен, Аргона и Дория, всичко му звучеше доста смислено. Но сега, отдалечен отвсякъде на милиони километри, посред системата Ботауи, вече не му се струваше така. Но пък и в колко от плановете на върховния адмирал Траун се различаваше и капчица смисъл преди сблъсъка с противника?
Налгол изсумтя. Той не бе служил под прякото командване на Траун или на другите върховни адмирали на Империята и нямаше лични впечатления от уменията им. Но и от периферията на военните действия, където дългът бе отпращал „Тиран“ през повечето време, Налгол не можеше да не признае, че Империята се бе справяла доста добре, докато върховният адмирал командваше флотата, преди да загине от ръката на предателя ногри Рък.
Поне привидно да загине. Как изкусно го бе направил! По-интересно бе защо се бе крил толкова години, оставяйки разни некадърни мегаломани, като адмирал Даала, да разпилеят на вятъра силите на Империята. И защо, след като се бе завърнал, се бе свързал именно с моф Дизра?
Налгол се намръщи. Никога не бе харесвал Дизра. Никога не му бе имал истинско доверие. Винаги го бе смятал за същество, което ожесточено ще се бори да не изпусне дела си от имперските остатъци, вместо да се стреми цялото да укрепва. Щом бе решил да се свърже с него, толкова ли проницателен бе Траун, колкото го представяше легендата? Разбира се, Дория гарантира непоколебимо за върховния адмирал — и за характера, и за военния му гений. Но Дория бе гарантирал твърдо и за компетентността на самия Дизра. Тогава?
Поне бе сигурно, че завърналият се наистина бе Траун. Генетичният анализ го бе потвърдил без капчица съмнение. Това бе Траун, за когото всички бяха убедени, че е гений, и Налгол се надяваше да са прави.
Някакво раздвижване вляво привлече вниманието му. Един от разузнавателните кораби промени курса си, за да остане от вътрешната страна на маскировъчния щит.
— Е? — попита капитанът.
— Почти върху него сме, сър — докладва свързочникът. — Съвсем лека корекция на курса и сме там.
— Въведете курса в румпела! — нареди Налгол, макар че, ако вече не го бяха направили, щеше да се ядоса. — Румпел, поеми курса. Къде са „Заличител“ и „Желязна ръка“?
— Съгледвачите ни се свързаха с техните, сър — отвърна дежурният офицер. — Съгласуват курсовете, за да не се сблъскаме.
— Те си знаят работата — студено отвърна капитанът.
Стигаше му, че се мотае сляп и глух. Щеше да бъде върхът на професионалното унижение, ако трите звездни разрушителя се сблъскаха. И ако маскировъчните щитове паднеха и зрелището станеше видно за цялата система Ботауи.
Но в момента, разбира се, не можеха да ги видят. Това бе смисълът на операцията. Според предварителното проучване на отбранителната система на ботанците навън не би трябвало да има друго освен няколко безсмислено мотащи се корабчета. Корабчета… и една доста по-голяма комета.
— На път сме, капитане — съобщи рулевият. — Приблизително време на пристигане пет минути.
Налгол кимна.
— Прието.
Минутите отминаваха бавно. Капитанът на „Тиран“ се взираше в чернотата отпред, сред която се мяркаха светлините на съгледвачите, промушващи се през маскировъчния щит, за да контролира курса на звездния разрушител. Хронометърът показа нула. Налгол усети как корабът забави ход.
И изведнъж тя се появи откъм щирборда: покрита с лед скала, която мина през маскировъчния щит и бързо се насочи към кърмата.
— Ето! — каза той. — Отминаваме я!
— Върху нея сме, сър — отвърна рулевият. Налгол видя как движението на кометата към кърмата на кораба му спря, после тя бавно се издигна, докато увисна откъм щирборда точно до командната надстройка. — Стабилизирани сме, капитане.
— Въжетата?
— Совалките излетяха с тях, сър — обади се друг офицер. — Ще бъдат обезопасени след десет минути.
— Добре — въжетата не бяха достатъчно здрави, за да държат звездния разрушител и кометата скрепени заедно. Предназначението им бе да дават на руля необходимата информация, за да е сигурен, че двете тела ще запазят относителното си положение едно спрямо друго, докато кометата продължеше мързеливо да се носи към вътрешността на системата Ботауи. — Новини от другите два звездни разрушителя?
— „Желязна ръка“ успешно осъществи скачването — докладва свързочникът. — „Заличител“ е на позиция.