Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Хирано беше много учуден, когато Шодзо Комияма, живеещ в района на Лъчезарните хълмове, донесе в редакцията документите. Журналистът помнеше Комияма от историята с кучетата. Тогава той му помогна много да събере необходимите материали, а се отнесе с голямо уважение и към самия вестник.
Документите бяха смайващи, Хирано дори още не знаеше какво да направи с тях, но беше благодарен на човека, който помнеше тяхното скромно вестниче. Комияма спомена нещо за „съдбата“. Може би наистина е така. Бившият офицер от бактериологичния отряд на Квантунската армия имаше тесни връзки с „Кокубу джукогьо“, така се появи подозрението, че компанията е замесена в разработката на бактериологично оръжие. А след това този доклад за изпробването на „Черното копие“, който донесе Кейко Накамура. И ето че сега на разположение на редакцията се оказаха материали за регенерацията на ядрено гориво. Изумително стечение На обстоятелствата!
След като проучи внимателно доклада, Хирано стигна до извода, че развитието на атомната енергетика в Япония й позволява още сега да започне производство на ядрено оръжие. Докладът говореше, че Япония вече се е наредила сред „най-напредналите атомни държави“.
Въпросът за регенериране на използваното ядрено гориво в Япония възниква веднага след като тя започва да изгражда АЕЦ. Първоначално било решено до 1968 година да бъде изградена инсталация, преработваща по 700 до 1000 кг на ден, но на това попречват различни усложнения — трудности при разработката на проекта, финансови проблеми, протестното движение на местното население срещу строителството на АЕЦ и т. н. Едва през октомври 1974 година се удало да бъде завършен един завод за преработка на ядрено гориво в село Токаймура, префектура Ибараки, с дневен капацитет 700 килограма.
Обаче заводът в Токаймура може да преработва едва 210 тона ядрено гориво годишно, което съответствува приблизително на седем милиона киловата. През юни 1979 година съответното законодателство е преразгледано, в резултат на което правото на регенерация, дотогава принадлежащо изключително на държавата, е дадено и на частни предприятия.
Вниманието на Хирано беше привлечено най-силно от първия раздел на доклада, в който се съдържаше описание на пробното пускане на инсталацията в експлоатация, и от раздел десети — проекта за изграждане на втори завод.
В първия раздел се казваше: „Бяха изпробвани апаратурата и степента на подготовката на обслужващия персонал; по време на изпробването бяха използвани 24 комплекта ТОЕЛ (топлоотделящи елементи), предназначени за реактори с вряща вода.
Изпробването премина съгласно графика.
14 февруари 197X година: започва нарязването на горивните пръти; 9 март: нарязани са и са разтворени 24 пръта 4,7 tu; 4 март: по време на първия цикъл на разделянето беше добавен разтвор. В продължение на една седмица до 11 март протече процесът на разделяне и почистване, в резултат на което бяха отделени уранови продукти и плутоний. Впоследствие бяха екстрахирани продукти на ядреното разпадане и плутоний, а също така уран.
Резултати от изпробването:
В хода на експеримента всички агрегати действуваха нормално. В процеса на разтварянето, а също така в процеса на сепарацията и почистването с цел отделяне на плутоний бяха достигнати проектните мощности. Период на достигане равновесие при екстрахирането — два дни, период на почистване продуктите от ядреното разпадане и отделянето на плутоний — около седем дни. Постигната беше висока чистота на изотопите на урана и плутония.
И така в хода на експеримента с използване на гориво за реактори с вряща вода (BWR) бяха постигнати поставените цели.“
В раздел десети бе направено заключението: „В случай, че бъде образувано смесено предприятие, ще е трудно да се спазва секретността, поради което е за предпочитане създаване на самостоятелно предприятие или строеж и управление по инициатива на единното предприятие.“ Тук прозираше доста явно стремежът на „Кокубу“ да заграби изцяло в свои ръце втория завод за регенерация.
И останалите раздели на доклада бяха също толкова подробни, но познанията на Хирано в областта на атомната енергия тук вече бяха явно недостатъчни. Изискваше се оценката на специалисти.
Междувременно Хирано бе изненадан от още една точка на доклада. Уморен от четене, той прелистваше страниците на осмия раздел, озаглавен „Подготовка на кадрите“, и тук пред погледа му попадна едно име, което го накара да се изуми: Ясуюки Камея! Един от пътниците, загинали в катастрофиралия самолет на „Кокубу джукогьо“!
В доклада беше казано: „Обучението на кадрите бе извършено под наблюдението на най-опитните и подготвени инженери и сътрудници на корпорациите «Дженерал електроникс» и «Кокубу джукогьо».“ По-нататък се изреждаха имената на инструкторите, сред тях беше и Камея — сътрудник в научно-техническия отдел на атомната енергетика…