Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но точно какво трябва да ви разкажа за мъжа си? — вдовицата покани Хирано в малката гостна. Хирано не можа да разбере дали му повярва или не. Но неговото съболезнование я трогна. Девойката донесе чай и бисквити… Хирано се измъчваше от мисълта, че е принуден да лъже близките на покойния.
— Къде се запознахте с мъжа ми? — попита вдовицата и седна насреща му.
— Запозна ни професор Т. от политехническия институт. Той ми е разказвал, че вашият съпруг е авторитет по преработката на ядрено гориво — опипа почвата Хирано. Той беше чувал за този професор от Кенджо.
— Дали е бил авторитет, не зная, но мога да ви кажа, че никога не се задържаше в къщи: ту изследвания, ту изпробване… Той страдаше отдавна от хипертония и аз все му се молех да се пази — вдовицата избърса крадешком очите си.
— Изпробване ли? Сигурно имате предвид Шинономе?
— Да, всеки месец прекарваше там по няколко седмици. Изследвания. Все се шегуваше, наричаше ме „атомната вдовичка“. И ето че ме направи истинска вдовица…
— Чувал съм, че в Шинономе имало хотел, Струва ми се, „Джошокаку“…
— Хотел за сътрудници на фирмата. Мъжът ми казваше, че бил обзаведен чудесно.
— Ако не се лъжа, това е филиал на хотела. А основната сграда е на друго място, нали?
— В Куресаки. Това е в префектура Хирошима, там е основното предприятие на компанията. Наистина аз не съм ходила в него, но мъжът ми е разказвал, че главният хотел бил построен за високопоставени хора, които идват да разглеждат завода. Той бил много по-разкошен от филиала.
— Казахте високопоставени хора. Навярно и политически дейци? — В паметта на Хирано се мярна Кенсей Домото.
— Казват, че и негово величество императорът благоволявал да отсяда там…
— Дори императорът?! Хотелът наистина трябва да е разкошен. Между другото кой ви съобщи за смъртта на съпруга ви?
— Полицията. Прилошало му във влака и го откарали в болницата в Чого; там и починал.
— А нещата му? Получихте ли всичко? — уж неволно попита Хирано за най-важното.
— Всичко, само че мъжът ми по погрешка си беше сменил с някого чантата във влака. Но този човек дойде веднага да я донесе.
— О, това е много добре. Та мъжът ви е бил такъв ценен специалист, в чантата му е можело да има важни документи.
— Точно това беше лошото. Щом научили за смъртта му, от компанията веднага довтасаха тук и при това не се интересуваха толкова за мъжа ми, колкото от чантата му. Какви коравосърдечни хора — помислих си тогава. А мъжът ми умря толкова млад, защото го разсипа работата му. не жалеше нищо за компанията. Сега ми се струва, че те просто го убиха с тази работа — тъжно каза тя.
— Ако искате, можем да им отмъстим за мъжа ви. Ще напишем поредица от статии, ще разобличим компанията, която се отнася толкова пренебрежително към хората…
— Да отмъстим за мъжа ми? — попита вдовицата и погледна развълнувано Хирано. Виждаше се, че в нея се е събрал много гняв срещу „Кокубу“. Интервюто получи неочакван поврат.
— Може би някога наистина ще ви помоля да направите това — тя овладя вълнението си. Очевидно си направи сметката каква сума ще загуби, ако се скара с компанията: помощ за уволнение15, която се полага на мъжа й, парите за погребението. Сега, след смъртта на съпруга, грижите за семейството са се стоварили върху нея и тя няма право да дава свобода на чувствата си…
След като посети семейството на Мидзутани, Хирано показа доклада на главния редактор. Кенджо се оживи необичайно.
— Чудесно! Ще ударим едновременно от двете страни: „Черното копие“ и регенерацията на ядрено гориво. Ще пишем, че „Кокубу“ закупува най-нов изтребител и в същото време има намерение да монополизира строителството и експлоатацията на втори завод за регенерация. Един брой ще е достатъчен. Ето това се казва сензация!
— Но нали се договорихме да не пишем нищо за „Черното копие“. Ще подложим под удар информатора — възрази Хирано.
— Да, да, помня. Жалко … С „Черното копие“ засега ще трябва да почакаме. Ще издадем брой за завода за регенерация. Добре. Стига им и това. Ще запълним всички страници.
Най-после могат да издадат специален брой! А „Черното копие“ ще държим готово. Непременно ще излезе наяве нещо любопитно. Само един самолет струва тринайсет милиарда йени! За да бъдат получени толкова пари, нужни са посредници, големи хора. А където са парите, там са и тъмните афери… Може би шетнята вече е започнала, а ние не знаем, Всичко е скрито-покрито. Но нищо, сценарият в общи линии е ясен…
15
В повече от японските компании, особено в най-големите, след като достигне така наречената „пределна възраст“ (обикновено 65 години), служещият е длъжен да напусне работа. Вместо пенсия му изплащат еднократна помощ за уволнение.