Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Сценарият ли? Какъв сценарий? — Хирано погледна учудено редактора.
— Частна компания иска да построи огромен завод за регенерация, но има пречка — американците. Те се страхуват от разпространението на ядреното оръжие и едва ли биха дали толкова лесно съгласието си. Виж, ако Япония изразходва баснословни суми за закупуване на „Черното копие“ и по такъв начин поеме върху себе си част от военния товар на Америка, работата е друга. Тогава американците няма да възразяват против построяването на завода. Виждаш ли как се подреждат картите … Компанията иска на всяка цена да угоди на американците, иначе капиталовложенията й ще изгорят.
— Получава се, че „Черното копие“ е нещо като бреме…
— Нали разбра коя фирма е произвела реактора, използван при изпробването — „Дженерал електроникс“. А това е най-големият производител на атомни реактори не само в САЩ, но и в целия свят.
— Да, то се знае.
— Е, какво, не разбра ли? Атомните реактори и изтребителите произвежда една и съща фирма! Ето откъде идва този принудителен асортимент. Мисля, че сме попаднали на вярна следа.
Главният редактор явно гореше от желание за бой: материалите за втория завод потвърждаваха предположенията му за „Черното копие“. Тези предположения трудно можеха да бъдат доказани с достоверни факти. Друго нещо беше докладът за пробното пускане в експлоатация. Дори самият факт, че той съществува, вече неопровержимо доказателство. Невъзможно е да бъде изфабрикуван документ за технологията за регенериране на ядрено гориво. Публикацията ще подействува като експлодирала бомба. Въпросът за закупуването на „Черното копие“ още нерешен, разработката на технологията вече е завършена.
Кенджо реши да покаже доклада на професор Т. от политехническия институт, с когото се познаваше още от времето, когато е работил в голям вестник. Професорът бе едно от светилата на атомната енергетика и Кенджо искаше да знае мнението му, макар че всъщност се нуждаеше от неговия съвет само за успокоение на съвестта си. Главният редактор отиде лично при професора. Скоро след това той се обади в редакцията: „Професорът е изумен. Веднага изпратете всичко в печатницата. Да излезе още в утрешния брой.“
(Прочее, тук трябваше да се намеси партийният секретар, отговарящ за вестника, (или университета) или дори назначен на синекурна служба в него… Обаче май са си нямали, горките хора, партиен секретар… Е, нека им излизат вестниците тогава нецензурирани… Разчитали са може би на автоцензурата… Б. на Виктор от БезМонитор.ком)
Публикуваният в „Сагами шимпо“ доклад за изпробването на инсталацията за регенерация на ядрено гориво предизвика буря. Редакторите на големите вестници едва не се пръснаха от завист — някакво си провинциално вестниче публикува материал с международно значение!
В редакцията непрекъснато притичваха журналисти от телевизионните компании и ежедневниците. Големите вестници се държаха така, като че ли нищо не е станало, но се опитваха с всички сили чрез посредници да си изяснят кой е източникът на информацията.
Както и трябваше да се очаква, журналистите обсадиха компанията „Кокубу джукогьо“ и Корпорацията за обработка на ядрено гориво, обаче там ги посрещаха със стереотипния отговор: „Разяснения няма да има.“ Но това само потвърждаваше фактите.
Журналистите бяха озадачени преди всичко от това, по какъв начин „Сагами шимпо“, който няма никакво отношение към „Кокубу“ и корпорацията, е могъл да си осигури този сензационен материал.
Историята бързо се разрастваше. Вестниците и телевизионните компании си съперничеха в разобличенията. Опозиционните партии заявиха, че възнамеряват да направят парламентарно запитване, като се позовават на публикациите на „Сагами шимпо“.
(Какво!? Опозиционни партии!? … Не може да бъде … БЗНС!? Б. на Виктор от БезМонитор.ком)
Името на „Сагами шимпо“ гърмеше по цялата страна, изглеждаше, че е станало чудо — вестникът се е издигнал на челно място з журналистиката! Но уви! Плячката се оказа прекалено голяма. Съдбата бе подхвърлила на „Сагами шимпо“ печеливш билет, но само толкова: оттук нататък той не можеше да съперничи с големите вестници, разполагащи с широка кореспондентска мрежа.
Позовавайки се на статията на „Сагами шимпо“, те започнаха да разплитат историята. Тъй като „Сагами шимпо“ не бе разкрил своите източници на информация, имената на Шодзо Комияма и Минору Мидзутани не фигурираха по страниците на вестниците. Остана незабелязана и връзката с покупката на „Черното копие“.