Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Няколко дни след публикацията в „Сагами шимпо“ при Хирано дойде неочаквана гостенка.
— О, това сте вие, госпожо… — промърмори смутено журналистът, когато посрещна посетителката в приемната — малко кътче от редакционната стая, преградено с параван и служещо едновременно и за кабинет на главния редактор, и за секретариат и за коректорска стая. Хирано беше готов да потъне в земята от срам — в редакцията бе дошла вдовицата на Мидзутани. Жената погледна презрително младия журналист и каза рязко:
— Вие ме излъгахте!
— Какво говорите, не съм имал никакво намерение да ви лъжа, ще поместим статия в памет на вашия съпруг — започна да се оправдава Хирано, но вдовицата не го слушаше.
— И доклада сте откраднали вие. Досрамяло ви е и дойдохте у нас, излъгахте ме за интервюто.
— Не, не съм откраднал доклада — оправдаваше се Хирано. Лицето му плувна в пот.
— Няма защо да отричате, зная откъде сте взели документите, но не съм дошла при вас да слушам оправданията ви.
Хирано, който стоеше с наведени очи, погледна за пръв път гостенката в лицето.
— Вие сте длъжни да поемете отговорността!
— Разбира се, разбира се. Ще напиша статия за съпруга ви.
— Не, с това няма да ми се отплатите.
— Да ви се отплатя? За какво? — обърка се Хирано.
— Заради вашата статия компанията отказа да изплати еднократната помощ на мъжа ми за напускане на работа. Казаха, че сме издали тайни на фирмата и сме й причинили големи щети. Дадоха ни съвсем мизерна помощ, просто трохи.
— Безобразие! Та вашият мъж няма никаква вина!
— Да, но компанията не смята така. Мъжът ми й отдаде целия си живот. Откъде мислите, че са се взели тези тайни? Нали именно моят мъж ръководеше изследванията и постигна успех. А сега го смятат за шпионин. Мръсна неблагодарност!
Вдовицата на Мидзутани стисна устни, за да не заплаче. Хирано се чудеше как да я успокои. Разбира се, ужасно неприятно е, че статията на вестника е станала предлог за такава подлост — да откажат да изплатят на семейството на покойния законно полагащата му се помощ! Та нали редакцията не се позовава на източника на информацията, тя не споменава дори името на Мидзутани.
— Миналия път казвахте, че фирмата може да бъде наказана. Спомняте ли си? — вдовицата погледна изпитателно Хирано. Той кимна. — Добре. Искам да им отмъстя заради мъжа си, макар че това звучи старомодно. Иначе душата му няма да се успокои никога. „Кокубу“ го погуби.
— Ще се постарая да ви помогна. Повярвайте ми, ще направя всичко възможно. — Хирано се поокуражи. Целта на посещението на вдовицата Мидзутани му допадна.
— Поради служебното си положение мъжът ми имаше достъп до тайните на фирмата. Може да се каже, че той се занимаваше с най-секретните й работи. И то не само в областта на атомната енергия. Той беше свързан и с разработката на други видове оръжие, знаеше за поръчките.
— И той ви разказваше всичко? … — Хирано буквално трепереше от нетърпение.
— Понякога. Но аз не разбирах много от това, което ми е казвал, сложно е. Ако знаех, че ще се получи така, щях да слушам по-внимателно. Но ще ви запозная с колеги на мъжа ми. Те също отдадоха на компанията много години от живота си, а когато изстискаха от тях всичко, изхвърлиха ги на улицата като ненужни вехтории. Всичките до един ненавиждат „Кокубу“. Поговорете с тях и ще има с какво да допълните доклада на мъжа ми.
— Това е чудесно! Запознайте ме по-скоро! — Хирано дори се приближи към събеседницата си.
— Пишете за всичко, както си е. Това ще бъде най-добрата памет за мъжа ми. Ето, донесох ви негови книжа. Аз не разбирам нищо от тях, това е чиста техника, но може би ще ви бъдат полезни? Честно казано, би трябвало да ги върна на компанията, но реших, че щом те постъпиха с мен толкова нечестно, и аз не съм им задължена с нищо.
И вдовицата Мидзутани подаде на Хирано цял топ книжа.
Почти всички документи, донесени от Мидзутани, се оказаха технически, но между тях бе открита географска карта на остров, заобиколен от пунктирна корабна линия. Името на острова не беше написано на картата. По форма той приличаше на морско конче, а на тесния провлак бе изписано кръстче.
На Хирано веднага му хрумна: а дали не се планира тъкмо тук изграждането на завода за регенерация на ядрено гориво?
Строежът на такова предприятие неизбежно би предизвикал вълна от протести сред местното население, Та нали става дума за плутоний, изключително токсичен елемент. Хората знаят, че плутоният може да бъде използван за производство на ядрено оръжие. А освен това съществува и проблемът за твърдите, течните и газообразните отпадъци, които са високотоксични и радиоактивни. Опасността е значително по-висока, отколкото при атомните електроцентрали.