Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
В абонаментната пътническа карта на покойния прочели името, възрастта и адреса му: Минору Мидзутани, 43-годишен, град Ямато, улица Хигаши Ринкан. Станало ясно, че работи в компанията „Кокубу джукогьо“. За случилото се съобщили на семейството и в службата му. А тъй като в чантата открили и визитната картичка на Комияма, решили да разпитат и него.
Очевидно на Мидзутани беше му призляло още след прехвърлянето на другия влак в Сагами Оно и той е пропуснал спирката, на която е трябвало да слезе… Произшествието разстрои Комияма — ама че работа, инсулт във влака! Та покойният е почти негов връстник …
— Къде тръгна?! — учуди се жена му, като видя, че Комияма се облича.
— Изглежда, че така е решила съдбата. Грешката беше негова и все пак аз трябва да отнеса на неговото семейство чантата му. Навярно съм бил последният, който е седял до него на този свят.
— Разбира се, трябва да заминеш — съгласи се йошие.
И тогава отново иззвъня телефонът. Жена му вдигна слушалката и поклати развълнувано глава.
— Пак тебе търсят. От „Кокубу джукогьо“. Какво им е нужно от теб?
— Това е от службата на покойния — обясни Комияма, като вземаше слушалката. Чу се някакъв странен, сякаш приглушен глас.
Тоя, който се обаждаше, най-напред поиска да се убеди, че разговаря с Комияма. след което го попита дали е поглеждал в чантата на Мидзутани.
— Да, погледнах. Нали бяхме си разменили чантите. А как иначе можех да разбера чия чанта съм взел? — Комияма се възмути. Разговарят с него така, като че ли е виновен за нещо!…
— Разберете, документите имат много голямо значение за нашата фирма, те са секретни. Преди да върнете чантата на семейството на господин Мидзутани, молим ви да предадете документите на нас.
— Един момент. Чантата е принадлежала на господин Мидзутани. Каквото и да има в нея, то трябва да бъде предадено на семейството му.
— Съдържащото се в чантата не е собственост на семейството на покойния. Става дума за важни документи на фирмата.
— С какво ще докажете това?
— С какво ще го докажа ли? — Говорещият по телефона се запъна, не знаеше какво да отговори. Наистина, на корицата на документите не бе означено названието на фирмата. — Но това се вижда от съдържанието им — отговори нерешително той след малка пауза.
Някъде в текста се споменавало названието на фирмата и имало специални знаци. Но онзи, който говореше, не искаше никой да поглежда в документите.
— Няма какво да говорим повече, ще дам чантата или на роднините, или на полицията — отряза Комияма.
— Но нали документите все пак ще бъдат върнати на нас.
— Щом е така, нека ви ги даде семейството на покойния.
— Бихме могли да ви заплатим известно възнаграждение … — Представителят на фирмата очевидно сметна, че този аргумент ще бъде най-убедителен.
— Не ми трябват никакви пари. Нали просто сме разменили по погрешка чантите си — възмути се Комияма.
— Е, какво да се прави. — Събеседникът въздъхна. — Виждам, че с вас човек не може да се разбере. Бих искал поне да ви предупредя да не проявявате излишно любопитство.
— Кой ви е дал право да говорите с мене така? — избухна Комияма. — Аз не съм ваш чиновник. И хич не ме интересуват секретните ви документи!
— Следователно мога да бъда спокоен. Затворете чантата и не поглеждайте в нея.
Самонадеян идиот! Тъй и не е разбрал нищо!
— За кого ме вземате?! — Комияма затвори сърдито телефона. Кипеше целият от гняв. Тоя, който се обади, дори не сметна за нужно да се представи. Разговаряше с него като с шпионин. — Как смее! Не отваряйте, не си завирайте носа … Та ние можехме просто да захвърлим тази чанта! И ми говори всичко това, вместо да ми благодари!
— Щом е така, може би наистина си струва да прочетем тези документи? — каза застаналата до него Йошие.
Комияма се поколеба.
— А какво ще разберем от тях? Това са документи за специалисти.
— Ще извадим копие.
— Но за какво ни е това копие?
— Право да ти кажа, струва ми се, че тази работа е сериозна. Той ти каза, че работи в „Кокубу джукогьо“. Но дали наистина е така? Може би това не са техни документи. Ако ги предадем на роднините, тези типове ще ги измъкнат като нищо от тях. Хайде да заснемем копие и ако се обади истинският собственик, ще му ги дадем.
… Йошие не бе мечтала напразно за кариерата на писателка. Комияма не устоя на съблазънта.