Контейнери на смъртта

Комияма слушаше изумен задъхано говорещата си съпруга, в която неочаквано се откри такъв дар слово. Той знаеше, че Йошие мрази войната, но не очакваше, че този доклад за експерименталната преработка на ядрено гориво ще предизвика в нея такава бурна реакция.

— Разбира се, публикацията на доклада би била голяма неприятност за „Кокубу джукогьо“. Дори само да отнеса този документ в някоя редакция, непременно ще ме попитат откъде съм могъл да го взема. Нали не мога да им кажа, че съм взел чужда чанта и съм прекопирал доклада. Но дори да им кажа, къде са доказателствата? А без доказателства нито една редакция няма да се съгласи да публикува документите. И още нещо — нима читателят се интересува от това, че Япония е способна да регенерира ядрено гориво? Той няма да разбере нищо.

— А това, че една частна компания се е заела с производството на материали за ядрено оръжие, не е ли сензация? — Йошие повдигна недоумяващо рамене.

— Но нали тя всъщност още не се е заела. Това са само наши предположения. „Кокубу джукогьо“ е солиден доставчик на реклами във вестниците. Помисли си, кой вестник ще се осмели да разваля отношенията си с такъв доходен клиент?

Йошие се замисли.

— А не е ли възможно да уредим всичко и чрез по-големите вестници, които зависят от рекламодателите, и да отнесем документите в някой местен вестник?

— В местен вестник? — учуди се Комияма.

— Разбира се! Местните вестници не са свързани с едрия бизнес и с политическите кръгове. Те имат по-голяма свобода на действие.

— Да допуснем, че някой местен вестник публикува такъв материал, но каква ще е ползата?