Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Твоят злочест спътник Мидзутани очевидно е участвувал в изпробването.
— Така изглежда.
— Е, и какво се каниш да направиш с тези документи?
— Нищо. Заради твоето любопитство направих копие, но за какво ни е всичко това? Нека „Кокубу“ си произвежда ядрено оръжие, щом като й се иска. От това няма да започне атомна война, а дори и да започне, ние с тебе не можем да направим нищо.
— А ако занесем тези документи във вестник.
— Във вестник ли? Защо? Пък и кой би се решил да напечата такова нещо? Нали нямаме други доказателства!
— А аз не искам нашия Шоичи да го пратят някога да воюва! Спомняш ли си какво каза министърът на правосъдието в парламента: „Нашата конституция има нужда от преразглеждане.“ Дори се просълзи пред камерата, когато твърдеше: „Това е позор, сегашната конституция ни беше натрапена от американците“, а аз мисля, че за нашата страна са позор такива като него! Нашата мирна конституция съответствува на интересите на страната. А щом той я счита за „позор“, това значи, че и сега не е съгласен с резултатите от войната! Разправят, че през ония години той служел в тайната полиция… Дори те хваща страх! Човек, кой то е потискал политическите свободи, преследвал е онези, които са мислели прогресивно, сега заема креслото на министър на правосъдието, а Япония, единствената страна, пострадала от атомните бомби, се стреми към производство на ядрено оръжие! Всичко това се натрупва, напластява се и един чудесен ден ние ще бъдем готови да започнем война под предлог за „защита на родината“! Тогава защо се заклехме в конституцията си, че ще се откажем навеки от войната и няма да създаваме армия?! Горчивият опит ни научи какво е войната. Цяла Япония се превърна в пепелище, американците унищожиха Хирошима и Нагасаки с атомни бомби. А колко роднини и близки загубихме?! За глупаци ли ни смятат? Казват, че военните кораби, реактивните изтребители, ракетите, танковете още не били армия!
— Но нали в силите за самоотбрана служат добри момчета. Сериозни, дисциплинирани, с чувство за отговорност. Те разбират какво е призванието им — стоят в първите редици на защитниците на Япония. При стихийни бедствия бързат да се притекат на помощ на хората, като рискуват живота си. Я си помисли колко хора вече спасиха!
— И аз нямам нищо против войничетата от силите за самоотбрана. Чудесни момчета! Нима можеш да ги сравниш с онези хаймани, които се шляят без работа из града. Но ние говорим за различни неща. Да, в силите за самоотбрана служат добри момчета, но защо трябва да се изопачава конституцията и да се създава армия? Нима нарушенията на конституцията могат да бъдат прикривани с успехите в борбата със стихийни бедствия? Дори ако народът признава силите за самоотбрана и смята, че са необходими, самият факт на съществуванието им е равносилен на нарушение на Конституцията. Хищникът си остава хищник, колкото и да го храниш. Така става и със силите за самоотбрана. Не бива да забравяме, че те са предназначени за война, а не да спасяват жертви. У нас много често разменят тези понятия, когато ни убеждават, че народът трябва да обича силите за самоотбрана. Ако започне война, ще загиват хора, ще горят къщи, цялата страна ще се превърне в развалини. Приказките за защита на мира от съветската заплаха са чиста глупост! Нека има мир и щастие във всеки дом, във всяко семейство… Увеличават въоръженията, като ни уверяват, че това било нужно за защитата на мира и сигурността на страната срещу вероятния противник, който всъщност изобщо не се готви да ни напада! Така може да бъде предизвикана държава, която дори не си е помисляла да ни атакува.
Йошие си пое дъх.
— По време на войната в Тихия океан армията не защитаваше нито Япония, нито народа, а себе си. Води се война, загиват хора, страната се разорява, а армията не иска да отговаря за нищо! Положението няма да се промени дори в случай че страната завърши войната като победителка. Нима армията може да възкреси загиналите войници? С „интересите на отбраната“ войнолюбците прикриват нежеланието си да поемат отговорността за жертвите. Те обичат да говорят за необходимостта „да се готвим да отблъснем външната агресия“, но нали тъкмо те ни вмъкват във война. А на мен ми харесва сегашната конституция, която провъзгласява отказ от война! Нека си говорят, че ни била натрапена от американците. Нали именно по вина на военните Япония се превърна в развалини! Конституция, която съдържа отказ от война — това е много хубаво… — Йошие погледна мъжа си. — Помисли си — какво искат да променят ония, които са за преразглеждане на конституцията? Преди всичко нейния член 9-и. Но нали те твърдят, че съществуванието на силите за самоотбрана не противоречало на конституцията. Добре, ако не противоречи, защо трябва да я променяме? С това самите те признават незаконността на силите за самоотбрана! Получава се някаква глупост — създават армия в явно нарушение на действуващата конституция, а след това постфактум я и променят. Пък и какво име само са измислили! „Сили за самоотбрана“… Пълна измама! По въоръжението и числения си състав те не отстъпват ни най-малко на една първокласна армия, а са ги нарекли така, като че ли са някаква селска пожарна команда или младежка дружина. Мене просто ме втриса само като си помисля, че може да има война. Не, аз не искам да загубя моя Шоичи!…