Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Причината за смъртта на Минору Мидзутани не будеше никакви съмнения. Той страдал от хипертония и вземал постоянно лекарства. Изясняването на обстоятелствата не отне много време. Чантата беше върната на жената на Мидзутани. Човекът, който позвъни по телефона от името на „Кокубу джукогьо“, повече не се обади. За това, че чантата се е оказала в ръцете на Комияма, той е могъл да научи само от полицията.
Но Комияма разполагаше с копие от документите. Навремето той беше си купил копираща машина за учебни помагала и ето че сега тя неочаквано влезе в работа. И ако отначало Комияма просто отстъпи пред любопитството на жена си, сега, след като се запозна със съдържанието на документите, не можеше да не оцени тяхното значение. Те бяха пълни с трудноразбираеми технически термини, но смисълът им беше ясен. Та нали Комияма все пак преподаваше физика.
— Е, какво има там? — попита го нетърпеливо Йошие.
— Да, документите са наистина много важни…
— Виждаш ли, нали ти казвах! — Тя се приближи.
— С една дума, това е секретен план за производство на компонентите на ядрено оръжие.
— Ядрено оръжие ли? Да нямаш предвид атомни и водородни бомби?
Комияма кимна.
— Какъв ужас! — провикна се уплашено Йошие, но беше очевидно, че не разбира истинското значение на документите.
— Ако тези документи бъдат публикувани, не завиждам на „Кокубу джукогьо“.
— А не би ли могъл да ми обясниш всичко това по-просто? — Лицето на Йошие придоби такъв израз, като че ли тя вече бе станала писателка и интервюираше собствения си мъж.
— Естествено ти знаеш, че сега в целия свят се отдава голямо значение на атомните електроцентрали: атомът трябва да замести нефта като източник на енергия. Но, за да стане този източник постоянен, необходим е така нареченият „затворен цикъл за възпроизводство на ядрено гориво“ — което ще рече да бъде преработвано вече използваното ядрено гориво, тоест остатъците от него, шлаката, от която се извличат плутоний и уран за повторно използване в ядрения реактор и да бъде повтаряна отново същата операция. Но се оказва, че извлеченият праховиден плутоний може да бъде използван и като материал за създаване на ядрено оръжие. Америка, която се страхува от разпространението на ядреното оръжие и се стреми да го монополизира, досега възразяваше категорично срещу регенерацията на ядрено гориво в Япония. Тъй като САЩ доставят на Япония обогатен уран — гориво за атомните й електроцентрали, — Япония е задължена да иска предварително съгласието на американците за регенерация на използваното ядрено гориво. По този повод се водят остри международни спорове, но едно е ясно — ако Япония остави американците да я водят вечно за ръка, това ще попречи на нашето самостоятелно развитие в областта на атомната енергетика. Доскоро Япония успяваше да успокоява американците с това, че равнището на техническото й развитие уж още не й позволявало да извлича прахообразен плутоний от използваното ядрено гориво. Но тук, в тези документи, е докладът за резултатите от извършените изпробвания. Излиза, че Япония е завършила разработката на собствен метод за регенерация на ядрено гориво!
— Значи сега Япония е способна да произвежда самостоятелно ядрено оръжие…
— Точно така! — Комияма подскочи развълнувано. — Япония може да започне всеки момент производство на ядрено оръжие, ето какво говорят тези документи!
— Смайващо! Но нали това е само доклад за изпробване, а не план за производство на компоненти за ядрено оръжие.
— Да, но в точка десета от доклада се предвижда строеж на голям завод за регенерация на ядрено гориво… Ето я на, виж.
Комияма прелисти доклада и показа на жена си.
— В Япония сега има двайсет действуващи атомни електроцентрали, без да се броят строящите се. Ние заемаме второ място в света. И всеки месец се натрупва значително количество използвано ядрено гориво. Почти всичкото се изпраща за преработка в Англия. Но това задържа развитието на националната атомна енергетика, подкопава самостоятелността й. Затова се е родил план за изграждане на собствено предприятие, което би преработвало всичкото гориво, използвано в японските атомни електроцентрали. Но както виждаш, кой знае защо, инициативата за това не е взела държавата, а частна компания, „Кокубу джукогьо“, най-големият производител на оръжие в Япония. Знаеш ли какво се крие зад това? Стремеж към самостоятелно производство на атомно оръжие!
— Както разбирам, ако имаш плутоний, лесно е да създадеш бомба, така ли?
— Да се направи атомна бомба не е чак толкова трудна работа, повярвай ми. В Америка се продава свободно една енциклопедия, в която е обяснено подробно как се прави това. Това е напълно възможно за едно частно предприятие или за група инженери. Писаха, че в Масачузетския технологически институт един двайсетгодишен студент, химик, успял за пет седмици да изготви проект за атомна бомба. И при това ползвал само публикувани материали. А през октомври 1970 година в щата Флорида една атомна бомба беше използвана от престъпници за шантаж. Те заплашваха, че ще я взривят, ако не им бъде заплатен откуп. Ти си чувала за професор Едуард Телър — наричат го „бащата на водородната бомба“, — та той писа, че около десет килограма плутониев окис са достатъчни, за да бъде изработена най-простата ядрена бомба. И мощността й ще бъде равна на най-малко сто тона динамит. При това тя може да бъде превозена в лека кола.