Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Съботата беше ясен слънчев ден, същинско циганско лято. По небето нямаше нито едно облаче, а дърветата в Хайд Парк сияеха в златните си премени. Пикника бяха уважили повече от двеста облечени в яркоцветни дрехи благородни дами и господа, чиито файтони и карета се точеха в километрична опашка по пътеката за езда, пресичаща парка. Не след дълго всички се скупчиха около издигнатата специално за случая платформа, в единия край на която бяха струпани десетки кошници за пикник с пъстра украса от панделки, дантели и цветя.
Елизабет, хванала под ръка своя годеник, стоеше близо до платформата и обхождаше с поглед тълпата.
— Може би в крайна сметка е решила да не дойде — промърмори тя.
— Коя? — попита херцогът, опитвайки се да прикрие отегчението си. Умът му бе зает с изключително сложен правен проблем, а след няколко часа му предстоеше среща с няколко адвокати. Беше задал въпроса напълно механично и отговорът изобщо не го интересуваше, поне не преди Елизабет да задоволи любопитството му.
— Никол Шелтън.
Той се вцепени, вперил поглед в годеницата си. С облекчение беше научил от нея, че Никол е отклонила поканата й да участва в поетичния кръжец. Предварително бе решил, че ако Никол приеме, ще отиде да говори с нея и ще настоява да узнае намеренията й. Тя обаче не беше приела и не се бе наложило да я търси.
— Не мога да си представя, че би дошла тук — рязко каза той, въпреки че мисълта, че Никол може наистина да е тук, вече бе накарала пулса му да се ускори.
— Каза, че ще дойде и дори ще донесе обяд. — Елизабет се отказа да търси из тълпата. — Когато я поканих, нямах предвид да участва в търга, а само да дойде и да обядва с нас.
— Поканила си я да обядва с нас? — изумено повтори той.
— Разбира се. Това беше преди тя да каже, че ще донесе обяд. Аз, глупачката, предположих, че няма да донесе, така че не можех да я оставя да обядва сама. Знаех, че донесе ли обяд, той няма да предизвика голям интерес и това ще я притесни. Тя обаче разбра, че съм разбрала, и рязко ми каза, че ще вземе обяд. Толкова е горда! Искрено й се възхищавам.
Ейдриън стисна зъби.
— Няма нужда да й се възхищаваш — каза той, макар сам тайничко да й се възхищаваше, колкото и да не му се щеше да си го признае. Сигурен бе, че всеки от присъстващите господа с радост би купил кошницата й и би прекарал следобеда насаме с нея под някое сенчесто дърво, независимо от скандалното й минало. В края на краищата, никой от тези мъже не беше сляп. Мисълта, че Никол може да прекара пикника с някой незнаен лорд, никак не му се нравеше.
— Но й се възхищавам — продължи Елизабет. — Иска ми се да бях като нея.
— Ти и сега си съвършена.
— О, Ейдриън, ти си прекалено галантен. Трябва да си призная, че се тревожа да не би никой да не купи обяда й.
— Сигурен съм, че и тя си има своите обожатели.
— Ейдриън, много си мил, но просто не си наясно с нещата тук, и как би могъл, след като толкова рядко се появяваш в града? Не те критикувам — побърза да добави тя, — защото, както сам знаеш, много се гордея с работата, която вършиш. Но нашето любимо висше общество просто не забравя нищо. И понякога може да бъде много жестоко.
— Сигурен съм, че преувеличаваш — каза той, напълно убеден, че присъстващите представители на силния пол ще се съревновават с жар за компанията на Никол Шелтън.
Елизабет вдигна поглед към него с любяща усмивка.
— Надявам се да си прав, но за всеки случай се погрижих да й осигуря купувач, ако нещата се развият така, както предполагам. Помолих нашия братовчед Робърт да наддава за нейния обяд и той се съгласи, въпреки че не предложи кой знае колко щедра цена.
— Робърт! — повтори като ехо херцогът името на красивия и доста разюздан брат на Стейси и се намръщи. Сигурен бе, че в компанията на Робърт Никол за нула време ще бъде повалена по гръб на тревата. — Но той е негодник!
Елизабет го изгледа с любопитство, изненадана от яростното му изражение.
— Робърт ще внимава как се държи, само че не го виждам никъде. О! Ейдриън, тя е тук! Наистина е дошла!
Останал внезапно без дъх, херцогът бавно се обърна, за да проследи доволния поглед на Елизабет. Никол стоеше заедно със сестра си някак встрани от тълпата, с високо вдигната глава. И представляваше изумителна гледка в раирания си костюм с цвят на праскова и сламената шапка, украсена с ярка кораловочервена роза. Погледите им се срещнаха.
Той си пое дълбоко дъх. Тази ситуация вече ставаше непоносима. Как можеше да стои тук със своята годеница, към която бе искрено привързан, и в същото време да копнее за друга жена, която не можеше да има? Това увлечение — това обсебване — продължаваше вече твърде дълго. Но как, по дяволите, да му сложи край?