Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А пред шатрата стоеше белият жребец от рода на цар Резовите коне. И поводите му държеше Терес, жрецът на Дионисий.
И хан Кубрат, синовете му и хората му стояха и мълчаха, както преди четиринадесет години стояха пред златния кон на Абд ар Рахман. И както преди години не гледаха мъртвия арабски пълководец, легнал пред коня, така сега не виждаха живия тракийски жрец, застанал до коня.
Тези мъже бяха яздили много коне, от много страни и породи, коне с чиста кръв, коне със смесена кръв. Най-прочутите болгарски жребци имаха родословие като някой хан, записано върху пергамент и камък. И ако родословието на хан Кубрат се казваше до седмо коляно, защото беше неприлично да се слиза по-нататък от Атила, а някога ще разкажа, че нямаше и как да се изрече името на Атиловия баща — то беше неприлично да не се изрече цялото родословие на Кубратовия кон.
И тези мъже не бяха виждали такъв кон.
Жребецът беше целият бял като лебед. Черно — копринени тъмнееха само ноздрите му, мъжествените му части и копитата му. А на челото му имаше алена звезда. И челото на жребеца беше широко и страните му тесни. Издути вени струяха като лъчи от бадемовите му очи и се спускаха към широките ноздри. И ноздрите трептяха, та сякаш раздуваха белия пламък, който се лееше от очите му. Дългата му шия беше като на лебед, изпъкналите гърди като на сокол, сухите нозе като на заек, гладкият гръб като на щука, тесните хълбоци като на елен. Не се разбираше едър ли е, дребен ли е, защото беше съразмерен като сътворен от богове.
И като стояха дълго безмълвни, Кубрат пръв се обади, та се обърна към жреца, който трябваше да знае всичко:
— Виждал ли си такъв кон?
Жрецът започна да избира словата си, сякаш ги опитваше на вкус.
— Велики хане, този кон е като хубава песен на чужд език. Харесвам я, но не разбирам словата й. Не мога да разбера откъде протича кръвта на жребеца. Всичко по него е стъкмено, сякаш е правен хиляда години — и шия, и нозе, и гърди. Но не съм виждал други такива коне.
Тогава Кубрат се обърна към сина си Аспарух и му каза:
— Сине, ти си отрасъл между коне. Кажи ми какъв е този кон?
И Аспарух пристъпи към жребеца, но не протегна ръка, а само го загали с поглед. И замислено изрече:
— Тялото му е източено като на персийските и нисийските коне. Бащите му трябва да са теглили колесници…
И Аспарух погледна Терес, защото очакваше конярят да каже дали правилно е отгатнал. Но Терес не разбираше болгарски, затова Аспарух повтори думите си на гръцки.
И Терес каза:
— Вярно е. Ала колесниците не са били персийски.
Аспарух каза на болгарски и после на гръцки:
— Копитата са широки и петата ниска. Трябва дедите му да са бягали по горещи пясъци като арабските и ахалтекинските коне.
Терес каза:
— Бащите му са бягали по нагорещени скали.
Аспарух говореше:
— Задните му нозе са леко извити като саби…
Терес каза:
— Това е, защото дедите му и от майчина, и от бащина страна са израснали в планина.
А жрецът, като видя, че Аспарух още дълго ще се мъчи да отгатва и само ще радва непознатия коняр, обърна се към хан Кубрат и му каза:
— Велики хане, днес е голям ден — пред очите ни стои жребец от непозната кръв.
И Аспарух се върна крачка назад и застана до баща си. А хан Кубрат попита Терес — и ханът беше все още сляп за силата на мъжа до коня:
— Кой е този кон?
Терес отвърна:
— Това е двеста и седемдесетият жребец на цар Рез.
Кубрат запита:
— Кой е цар Рез? И как може да има двеста и седемдесет такива жребци?
Терес каза:
— Рез е бил тракийски цар, който е живял преди две хиляди години. Той имал прочути бели жребци. Ние, траките, отглеждаме жребци от този род вече две хиляди години. И ако трябва да кажа кой е баща на този жребец, трябва да кажа: „Баща му беше двеста шестдесет и деветият жребец на цар Рез.“
А жрецът на Конника каза и гласът му беше по-висок от обикновено, защото се зарадва, че ако не позна какъв е жребецът, то поне знаеше кой бе цар Рез:
— Велики хане, ти си чувал оная гръцка история — много дългата песен от много големия певец — за обсадата на крепостта Троя. Този цар Рез дошъл с конете си на помощ на троянците.
Кубрат кимна, но не се разбра дали си спомни гръцката песен. И той каза на Терес:
— Кажи ми може ли да се заплати такъв жребец?
Терес отговори:
— Такъв кон само се подарява. И този кон вече е подарен на славянския княз Слав.
А жрецът каза:
— Ала такива коне се ограбват, защото ти не можеш да не знаеш, че жребците на цар Рез са откраднати от хитроумния Одисей.
Терес отвърна:
— За да откраднеш такъв кон, трябва да дойдеш в тракийските планини.