Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Ти не ми отговори.
Аспарух каза:
— Още утре ще ти отговоря. Пиеш ли кумис?
И Скира каза:
— Дори го обичам.
Аспарух взе обратно седлото, сложи го на земята и каза на Скира:
— Седни.
А сам скръсти крака върху кожа и Скира се смая, като видя колко дълги и силни нозе има Аспарух. И Аспарух наля от мех два рога с кумис за себе си и за Скира. И като се усмихна отново с предишната си усмивка, в която имаше момчешко смущение, подаде единия рог на Скира и го попита.
— Ти знаеш ли защо баща ми е станал ромейски патриций?
И Скира взе рога, та отпи. А тъй като рог не може да се остави недопит, държеше го в ръцете си. И като гледаше в ниските пламъци на огнището, замислено изрече:
— Това беше в година 626-а, когато персите и аварите обсадиха Константинопол и патрициите вече говореха да преместват столицата в Картаген. Тогава император Ираклий остави Константинопол, дойде на Кавказ и събра войска от кавказките народи. Аз бях с баща си и с императора. Ние тръгнахме направо към столицата на персите. В средата на похода тюркутите и хазарите, които бяха четиридесет хиляди меча, изведнъж викнаха: „Хайде, тюркути и хазари, обърнете конете си. Когато змията глътне теле, тя ляга да го смели, а не се тътри по камънаците. Взехме толкова плячка, че няма да смогнем да я довлечем до своите шатри.“ Водеше ги Мохо шад, когото Моходу Хеу, Черния ураган, брат на твоята баба, уби след четири години. Тъй император Ираклий остана почти без конница. В похода дойдоха и десет хиляди болгари, които тогава признаваха властта на тюркутския каган, но винаги между тюркути и болгари като жарава тлееше вражда, пък вече се виждаха и пламъци.
А императорът дойде пред шатрата на хан Кубрат, който още не беше хан, и главата на императора не беше покрита. Императорът попита: „Курте, ти тръгваш ли си?“ И Кубрат мислеше да се връща, а му каза: „Не, оставам.“ Аз бях много млад и баща ми беше дясна ръка на императора. Толкова се уморявах, че всяка сутрин се събуждах на сто крачки от мястото, където заспивах. Влачеше ме конят ми, докато пасеше, защото връзвах юздата му за китката си, готов всеки миг да скоча на седлото. И като избивахме безпощадно всичко по пътя си, за да не влачим със себе си плячка и пленници, нашите войски продължиха пътя си към сърцето на Персия. И конниците на твоя баща не слизаха от конете, защото покриваха с мрежа от очи и саби целия път на ромейската войска. На първи декември 627 година ние видяхме развалините на Ниневия, старата столица на Персия. Тук ни настигна персийската войска, която тичаше подире ни. И на дванадесети декември ние се срещнахме с персите. Бог даде победа на император Ираклий… А моят баща умря и с него много други. Твоят баща хан Кубрат беше ранен, но не слезе от седлото…
И ромеецът изля на дланта си кумис и пръсна капките върху огъня — в памет на мъртвите. А сега, както беше потънал в спомени и не мислеше как изглежда, та не се младееше с изкуствена бодрост, видя се, че е стар, но още корав човек. И Скира продължи, и каза:
— След това ние тръгнахме към столицата на персите, град Ктезифон, а по пътя разрушихме царските дворци в Дастагерд. И до Ктезифон пред нас се изправи възродената персийска войска. И тук император Ираклий се изплаши, та обърна гръб на персите и побягна към Гандзак. А твоят баща и конницата му се въртяха след нас и ръфаха персийската войска, както най-силните бикове остават след стадата и с наведени рога пропъждат глутницата вълци, която ги преследва. И трябва да ти кажа, че щяхме да загинем, ако бог отново не показа, че е с Ираклий. А може би вашият бог Тангра беше с Кубрат, който още не беше хан. Защото дойде вестта, че нашият враг Хосрой Парвиз е убит от своите хора, а синът му Кавад поиска мир от император Ираклий. И тогава императорът провъзгласи хан Кубрат за римски патриций и сам окачи златната огърлица на врата му… Това е. А сега Персия вече я няма, няма го и Ираклий. А ние с Кубрат живеем…
И като допи рога си, Скира тежко се надигна и каза:
— Заседях се.
И Аспарух гъвкаво и без усилие се изправи. И Скира неочаквано каза:
— Княже, ела в Константинопол. Никога няма да съжалиш. Нашият град е най-хубавият град на света. Аз ще ти избера най-хубавия дворец и ще ти доведа в него най-красивите жени на ромеите. Недей отказва на императорската молба…
И Аспарух се изненада, и дори стресна, като чу какво говори и с какъв глас говори Скира. А усети, че ромеецът говори искрено и откровено, но имаше и нещо сякаш странно и немъжко в думите му и в гласа му. И Аспарух само каза: