Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Кубрат попита:
— Сине, какво се случи?
Аспарух каза:
— Ездачът успя да извие нагоре главата на жребеца. Конят се опитва да го хапе, но човекът се прилепва до врата му. Победи човешката воля. Човекът слиза от коня и го повежда към тебе, татко.
Кубрат каза:
— Алексис Скира, значи ти искаш да ти обяздя славянското племе и да ти го доведа като този жребец? Не! Защото от гривата на жребеца не падна косъм, пък аз трябва да избия най-дръзките и най-смелите славяни. Ти искаш да ти доведа славяните скопени, да превърна славянския жребец в работен кон, а славянския бик в покорен вол. Разбрах те.
И ханът вдигна нагоре ръка, за да покаже, че разговорът завърши. Скира заднишком отстъпи, та се качи нагоре по склона и Кубрат отвори очи и погледна коня и ездача. А ездачът беше млад като Аспарух и ручеи пот течаха по лицето му, и зениците на очите му бяха разширени, сякаш беше пил татул. Кубрат огледа дрехите си и не видя по себе си нищо, което можеше да подари на ездача. И каза на Аспарух:
— Сине, дай му пояса си.
И Аспарух свали кожения си пояс, на който висяха торбичката с кремъка, огнивото и праханта, а до нея малкото криво ножче за върховете на стрелите и за лечение на раните и до него — големият нож в сребърна ножница. Аспарух понечи да откачи тежкия си нож, но Кубрат каза:
— Дай му и ножа си.
И ездачът, като пое скъпия пояс, метна се на коня, а оня веднага заигра и се замята под него, защото не беше още примирен. Но ездачът с тържествуващ вик препусна към стотната, която пазеше стадото. А към Кубрат тръгна втори кон, оплетен в аркани. Кубрат каза:
— Сине, извикай жреца.
И когато жрецът застана до него, Кубрат го попита:
— Ти как мислиш, дали случайно ромеецът и тюркутът пристигнаха в един и същи ден?
Жрецът отвърна:
— Колкото е случайно, че светкавицата и гърмът вървят заедно.
Кубрат каза:
— Сине, повикай отново Скира.
И каза на Скира, този път с отворени очи и с извърната глава, защото искаше да го гледа в лицето:
— Скира, как мога да тръгна срещу славяните, когато тюркутите стоят зад гърба ми?
И гласът му беше дрезгав и като че ли нещо го душеше, защото, като извърна глава, непоносима болка скова врата и дясното му рамо.
А Скира веднага отговори:
— Императорът не можеше да не види тази опасност и затова се съгласи да плати на тюркутите.
Кубрат запита:
— Ами ако каганът на тюркутите не се съгласи?
Скира каза:
— Тюркутите не могат да се карат едновременно с арабите и с нас — ромеите. А с арабите каганът никога няма да се разбере. И ние ще дадем на кагана шестдесет хиляди златици, два пъти парите, с които поддържахме крепостите на границата със същите тези тюркути.
Кубрат отново се загледа напред. Болката го отпусна — пред очите му светлееше. Той уморено каза:
— Вие дори сте преброили и парите… Както винаги твоят господар вижда надалеч и съвсем ясно.
А Скира добави:
— Докато ти се справиш със славяните, твоята земя е под златния покрив на ромейската хазна.
И Кубрат се изправи, за да избяга от болката си.
И докато Кубрат отиваше към коня си, Аспарух отиде при Скира и му каза:
— Ела с мене.
И го заведе при току-що укротения жребец. А младият ездач търкаше упорито потните хълбоци на коня и му шепнеше ласкави слова. Аспарух каза:
— Алексис Скира, ти искаш да правиш ромейска конница. Най-напред трябва да отгледаш двадесет хиляди такива коня, ако искаш да събереш един тумен. А този кон е роден тук, върху тревата на тази степ, тук е расъл и лете, и зиме. И никога не е подслонявал под навес главата си. Този жребец рови като елен корени под снега и може да тича цял ден с пет шепи овес. И тук, в тази степ, ще умре. И когато ти видиш скелета му, ще се учудиш и ще кажеш — каква дребна кост и какъв дребен кон. Защото всичко върху жребеца е плът, по-корава от ремък, и от трупа на онаграта можеш да свалиш шепа жълта мас, но ако свариш този жребец, в котела няма да плува дори петно мазнина, голямо колкото вашите златни монети. Алексис Скира, ти имаш ли двадесет хиляди такива коне?
А ромеецът помълча, свел глава, после внезапно я вдигна и очите му светнаха като оголени ножове. И той бавно изрече:
— А тюркутите нямат ли такива коне?
Сега замълча и Аспарух, като че ли стреснат, преди да отговори:
— Да, тюркутите имат такива коне.
8.
След това хан Кубрат и хората му спряха край една десетка млади воини, които стреляха с лък. Ханът остана на седлото и гледаше, а войниците стреляха — все едно, че са сами в степта.