Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Тъжно е, но тук ще си остане твоят шлем. Ти не знаеше ли, че златен шлем може да носи само великият хан, а и той носи железен шлем?
И Скира помисли, че Аспарух не биваше да му казва, че подаръкът му е ненужен, но в гласа на Аспарух имаше огорчение, а не желание да обиди ромееца. И Скира каза:
— Княже, аз дойдох не само да донеса дарове на твоя баща и на тебе. Императорът ме изпрати да намеря военачалник на новата ромейска конница.
И Аспарух попита:
— Нима ромейската конница няма военачалници?
Скира наведе за миг очи и като ги вдигна, отговори:
— Аз съм определен за водач на новата императорска конница.
И Аспарух му се усмихна. Тогава Скира каза:
— Този човек, който ще дойде в Константинопол, няма да ми каже: „Алексис Скира, докато твоята длъжност беше бут, ти го ядеше, а когато остана само костта, ти ми я подхвърли.“ Не, сега аз съм водач на императорската конница от знатните и богатите, повечето от които стоят на конете като вързопи с вълна или с памук. Разбира се, има и друга конница, която умее да се бие, но тя още не е печелила нито една битка с арабите. Единствената конница, която победи арабите, беше вашата — болгарската конница. Затова императорът иска болгарски конник, който да създаде ей такава конница, като тая, която спи край твоята шатра.
Аспарух мислеше и мълчеше. Тогава Скира каза:
— Ти не знаеш какво ще рече да си ромейски военачалник. Твоят баща хан Кубрат е ромейски патриций. А Теодорих Велики, който наистина беше велик крал, слагаше върху паметниците името на ромейски император над своето собствено име и се гордееше със своята титла патриций. И обличаше своите готи в римски тоги. Да, голямо нещо е да си ромейски патриций…
И Скира замълча, а имаше защо — защото се готвеше да каже нещо важно. И той каза:
— Ти, Аспарух, ще бъдеш дясната ръка на императора. Ако приемеш да водиш новата конница, от тебе ще зависят победите над арабите и славяните. Ти ще бъдеш толкова богат и силен, че синовете на най-големите ромейски родове ще се отдръпват пред тебе, за да ти сторят път.
И Аспарух не се учуди, само рече:
— Скира, ти каза, че търсиш военачалник. Сега говориш за мене.
Скира каза:
— Ти си третият син на хана. Двама души са готови да заемат престола на баща ти и той може спокойно да царува. Аз мисля, че Кубрат ще те пусне в Константинопол, защото той добре познава този град.
Аспарух каза на Скира:
— Ти знаеш ли, че съм избран да стана жрец?
Скира каза:
— Мисля, че за вас, болгарите, ще бъде по-важно третият син на хана да бъде водач на ромейската конница, отколкото да стане жрец на Тангра.
Аспарух се загледа в Скира, въздъхна, сякаш се канеше да му обясни нещо, но се отказа, и погледът му почна да обикаля шатрата. И Скира се огледа след Аспарух. А шатрата беше обичайната шатра на оногурите — като купа сено със събрани горе пръти, но не вързани, ами оплетени в красиво направен здрав обръч. Самият Скира харесваше повече другите юрти, с изправените кръгли стени. И Аспаруховата шатра беше наредена като обичайната шатра на конник — с кожени чанти, мехове, оръжия, рогове и конско снаряжение по стените, с кожи на диви зверове, седла и ботуши — по земята. Само по страничните пръти като живи гледаха изкусно съхранените глави на барс, зубър и глиган и главата на див козел, която сега носеше златния шлем на рогата си. Но Скира не видя, че нищо в шатрата не беше направено от конска кожа.
И Аспарух вдигна от пода конско седло и го подаде на Скира, като му каза:
— Това е дар от мене и аз съм го правил с моите ръце.
А предният лък на седлото беше от желязно кавказко дърво, което потъва във вода и червей не го яде. И в дървото бяха изрязани два лъва, един срещу друг, които сплитаха лапите си. Скира си представи дългите пръсти на Аспарух да държат длето и да дълбаят желязното дърво. И Скира пое седлото и каза: