Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
5.
Кубрат, синовете му и хранените хански люде ядяха и пиеха, събрани в ханската шатра, но пиршеството не вървеше, тъй като Кубрат беше умислен. И най-близко до хана стояха от дясната му страна кавханът, а от лявата — колобър боилът, и тук му е мястото да кажа по две думи за всекиго от тях, защото не зная дали по-нататък погледът ми ще падне върху им.
Кавханът беше човекът, когото старейшините на всички родове избираха, за да има наред с наследствения хан, пратен от Тангра, и един съвладетел, избран от хората. Защото ханът можеше да е всякакъв — и такъв, и онакъв — тъй като изборът и пътищата на бога са неведоми, но поне избраникът на хората трябва да е с всичкия си ум. И този кавхан всяка сутрин трябваше да дойде бос пред хана и да му се поклони, а в ръката си да носи факла. И след като запали факлата, да застане от дясната страна на хана. Така се водеше по стародавен обичай, чийто смисъл отдавна беше загубен, та всеки го тълкуваше както му отърва. Имало е силни кавхани, та дори имената на хановете са се водели и запомняли по тях. Само че не беше голяма чест и голям труд да си кавхан на хан като Кубрат. И кавханът добре го знаеше, а иначе беше добър човек — добре се биеше в битка и добре пиеше на ешмедеме, но името му няма да кажа, защото няма за какво да го помним.
А колобър боилът водеше всички жреци в конницата, пък като се знае, че всяка стотна има жрец — който е и знахар — и като се знае, че в един тумен има сто стотни, то е лесно да се сметне, че в дванадесет тумена се събират хиляда и двеста жреци — ще рече цяла рибарска мрежа с хиляда и двеста възела и всеки възел има очи и уши. Но както звездата на кавхана чезнеше в сиянието на хан Кубрат, тъй и като кажеха „жрецът“, никой не си помисляше за колобър боила, а всички мислеха, че се споменава жрецът от светилището на Големия конник. А колко души са виждали това светилище? И дали изобщо са го виждали, тъй като — дали то изобщо съществува? И не е ли светилището само легенда? Наистина жрецът се губеше някъде по цели месеци, но не ходеше ли да гледа звездите от някой кавказки ледник? Това никой не знаеше или го знаеха само неколцина мъже, но те умееха да мълчат.
И Кубрат стоеше сам на отделна трапеза, и трапезата му беше вдигната стъпка над земята, защото самотата беше наградата и проклятието на ханската власт. До него лежаха само гепардът и леопардът. И двата опитомени звяра имаха пъстра на петна козина, ала гепардът имаше кръгла муцуна и черни очи, а леопардът беше с продълговата муцуна като на куче и очите му бяха сиво-жълти. И на шията на леопарда светеше златен обръч, а на обръча — златно изображение на мишка, защото се знае, че мишката е слабото място на леопарда и тя обезсилва злобата му. И раненият леопард се бои от мишки — затова го слагат на сал сред тиха вода и наоколо връзват котки. Но ако леопардът рани човек и мишка припикае ранения, то човекът ще умре.
И тъй — както ядяха и пиеха, ето влезе стременникът на хана. А той беше голям човек и сам имаше кой да държи стремето му. И той като повечето Кубратови люде беше вече стар. Стременникът каза на Кубрат:
— Като ядете и пиете, знаете ли приказката за госта и копието му?
А всички се почудиха и трябваше да се е случило нещо важно, та да се говори на хана, когато той е вдигнал рога с кумис. Но Кубрат обичаше този човек и му каза:
— Разкажи приказката.
Защото се досещаше, че човекът има нещо наум. И стременникът разказа:
— В един аул дошъл странник. Той бил без копие. Приели го, ала младоците се скарали с него и решили да го убият. А най-старият човек в аула казал: „Вървете намерете копието на странника, та после ще решаваме.“ Отишли и намерили копието, побито край аула. Опитали се да го изтръгнат, но никой не успял, тъй дълбоко било забито копието в земята. Върнали се и се побратимили със странника.
И Кубрат се досети, та се засмя и каза:
— Кой е забил копието си така дълбоко, че не можа да го изтръгнеш — славянинът, ромеецът или тюркутът?
А стременникът каза:
— Елате да видите какъв кон язди славянинът.
И всички станаха от трапезата, колкото и чудно да се стори на някой, който не познава болгарите и тяхната страст към коне.