Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Но хората, застанали зад хана, виждаха стадото от по-високо, та за тях стадото не беше черта, а черен поток, който се разлива по степта. И всички усетиха ушите си да бучат и да писват от непрестанния тътен и грохот, в който се смесваха тропот на копита, биене на стотици звънци, конско цвилене и човешки викове.
Когато черната ивица на стадото отдели степта от небето и зави наляво, за да опаше могилата с черен пояс, хан Кубрат затвори очи и каза на Аспарух:
— Сине, кажи ми какво виждаш?
Аспарух каза:
— Татко, стадото влече конярите, които не могат да спрат конете. А това са коне, събрани от различни ята, затова се ритат и хапят помежду си и търсят отчаяно своя табун. Отдясно и отляво изскачат две стотни от кутригурите, които преграждат пътя на стадото — навярно ги е страх конете да не връхлетят върху нас. Ето, конярите отделиха от стадото десетина жребци. Те ги подкарват към нас, виждам вече лилавите блясъци в очите на жребците.
Кубрат каза все още със затворени очи и с лице, обърнато нагоре, като че ли се грееше на слънцето:
— Лилави блясъци… хубаво.
Аспарух разказваше:
— Татко, първият жребец иде към тебе, оплетен от белите змии на арканите. Жребецът коленичи и цвили гневно и отчаяно.
Кубрат каза:
— Говори само какво виждаш, ушите ми са отворени. И повикай Алексис Скира.
Кубрат стоеше със затворени очи и като чу да приближава звънът на ромейските шпори, не отвори очи. А Скира видя, че Кубрат не гледа, та изненадано го запита:
— Велики хане, защо не гледаш своите стада и войници?
А Кубрат каза:
— Всеки ден, когато отворя очи, виждам света един и същ, какъвто го помня. Нищо ново не виждам. Осемдесет години гледам как хората се борят с конете. Затова искам да видя света през очите на Аспарух, дано той види нещо повече от мене. Говори, Скира.
Скира каза:
— Велики хане, ромейската империя обръща поглед, пълен с надежда, към тебе и конницата ти. Защото, докато ромейските войски бяха заети в битки с перси и араби на юг и на изток, а с лангобарди на запад и авари на север, по това време славянското племе нахлу в пределите на империята. Най-напред славяните грабеха и се връщаха, после построиха свои селища на ромейска земя. Признавам, че императорът не можа да се справи със славяните.
Кубрат каза:
— И той иска от мене, Кубрат, хана на болгарите, аз да се справя със славяните?
Скира въздъхна, за да покаже, че нищо не може да убегне от мъдростта на хана. И рече:
— Ти го каза, велики хане.
Кубрат запита:
— И ти искаш аз да ударя славяните, да изгоря селищата им и да избия хората им, както аварите унищожиха славяните анти?
Скира рече:
— Не, велики хане. Защото тези славяни са спасението на нашата империя.
И хан Кубрат за пръв път отвори очи и погледна Скира. А Скира кимна с глава, за да потвърди думите си, и продължи да говори:
— Славяните са новата кръв на Византия. Те са трудолюбиви и обичат земята. Освен това те живеят по родове, та данъкът се прибира не от отделния селяк, а от цялото село. Ти знаеш ли какво е да събираш данък от сто къщи? А в славянското село кметът отговаря за целия данък. Ти знаеш ли, хане, какво е да събираш войник по войник от сто къщи? А славяните тръгват по родове на война. Само… само че славяните са луди за свободата си. Ако другите народи пазят свободата си като очите си, то славяните я пазят все едно, че са еднооки.
И Скира млъкна, и Кубрат мълчеше. А когато проговори, каза на Аспарух:
— Сине, кажи ми какво виждаш?
Аспарух каза:
— Ездачът вече се метна на дивия жребец. За пръв път конят усеща юзда в устата си и човек на гърба си. Жребецът е яростен и бесен, човекът е смел и ловък. Жребецът се вдига на задни крака — той за пръв път усети шпори. Когато предните копита опират земята, конят изведнъж сваля глава между предните си крака, извива гръб като дъга и ритва със задните си крака — като муле. Ездачът едва се задържа, скача на земята, отново се качва на коня. Опъва с все сила юздите — ако успее да вдигне главата на коня, конят няма да може да рита и да се мята…
Кубрат каза:
— Скира, какво иска твоят император?
Скира отговори:
— Ти трябва да покориш славяните. Да разбиеш войските им и да превземеш крепостите им. Тогава ние ще преброим живите и ще ги купим от тебе като пленници или като роби с пълна цена — все едно, че ги продаваш на тържището в Константинопол. И ти ще се върнеш в степите, а ние ще пратим ромейски отряди в заетите крепости.