Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А Кубрат, синовете му и хранените му хора се качиха на върха на могилата. И жрецът посочи на Кубрат плоча, вкопана в земята и обрасла с лишеи. На плочата имаше надпис на болгарски език, ала надписът беше полуизтрит. И като се наведе, Кубрат с мъка и труд прочете:
— Тук конят… Авсург, син на Аласа, син на Авсати… не мога да прочета другите имена, ала всички започват с буквата „А“… този кон скочи двадесет и четири лакътя, а на коня седеше конникът Бесах.
И Кубрат добави:
— След името на коня са сложили родословието му, а след името на човека — не.
И се намериха мъже, които бяха чували за легендарния кон Авсург, но никой не се досети кой беше Бесах.
Но защо дори подир името на коня Авсург имаше изредени девет негови бащи, а след името на Кубрат се спираше до Атила, та между Атила и Кубрат имаше само седем зачатия и седем рождения? Защото бащата на Атила беше вълк.
И легендата разказва, че един болгарски вожд искал да омъжи красивата си дъщеря за ромейския император — мисля, че беше Аркадий, а за да я запази чиста до сватбата, затворил я във висока кула. И с нея заключили опитомен вълк, да я пази. Но девойката понесла от вълка и родила Атила. Затова рисуват Атила с вълчи уши. Сам мога да кажа, че са ми разказвали и за други вълчи деца. На седмата година — ако не ги убият — по бедрата и по гърдите им израстват гъсти косми, и в устата им след млечните зъби израстват вълчи кликове. Такива хора са силни, със смугла кожа.
След това хвърлиха жребий на кой род се пада оплодената кобила. И като хвърлиха първи път между племената, падна се жребий на оногурите. И на втория път се падна коляното Акага. А на третото хвърляне конят отиде при рода Акага. И като си спомниха съдбата на Алтън, кутригурите и утигурите говореха, че има магия.
Ала самата Акага беше далеч със стадата на рода си. И Аспарух си спомни за нея и поиска да я види.
7.
И на другия ден хан Кубрат с хранените си люде и с пратениците отиде на същата могила, за да гледа обяздването на младите коне.
И Кубрат със своите си ръце свали седлото на коня си и като го положи на земята, седна върху него, в самото подножие на могилата. Само той седна, а всички останали се пръснаха, изправени, нагоре по склона на могилата, та чак до върха — сякаш бяха застанали по стъпалата на стълба. И зад Кубрат стоеше изправен Аспарух.
А пред тях се ширеше степта. И пред краката на хана тя беше натъпкана от хиляди копита, та се беше превърнала в сива корава земя. И кръгът земя беше обиколен с изранена степ, където лежаха кичури трева, изтръгнати с бучки пръст, като оскубана човешка коса.
Когато всички затихнаха, загледани в пустата степ, ханът изрече:
— Пуснете белия кон на Тангра.
И зад могилата излезе белият жребец, до чийто гръб не се докосва седло и върху който невидим язди бог Тангра. Докато жребецът беше на гъстата трева, стъпките му не се чуваха, но щом прекрачи на отъпканата пръст, по невидима повеля той препусна и развя дългата си грива и дългата си опашка. И премина пред хана, и тропотът на копитата изпълни степта.
А хан Кубрат стоеше със затворени очи и отметната назад глава. Чертите на лицето му се отпуснаха и когато отвори очи, погледът му беше избистрен и пречистен. И Кубрат каза:
— Това е първата песен, която човек чува, защото я чува още в утробата на майка си, като чува как бие майчиното сърце. Колко много прилича тропотът на копитата на биенето на сърцето! Дано Тангра ни даде да чуваме тропот на копита над главите си, когато легнем завинаги в земята.
Само Аспарух чу думите му, а Баян, който стоеше няколко стъпки по-назад и по-нагоре, слезе до баща си и попита:
— Татко, рече ли нещо?
А Кубрат поклати глава и му каза:
— Пуснете конете.
Тропотът от копитата на свещения бял кон заглъхна.
И проеча рог.
Тогава се разнесе неясен тътен, като че ли някъде много далеч се събираше градоносен облак. Славянинът и ромеецът дори вдигнаха очи към небето, но то беше синьо. А приближаваше грохотът на първия табун, който стоеше скрит зад могилата. И този грохот се усили, докато се превърна в буря.
Табунът изскочи отдясно и се втурна по тревистата степ оттатък изпотъпканата земя. Бяха черни кутригурски коне. А защото Кубрат гледаше табуна седнал и отстрани, той виждаше само една огромна черна змия, която плъзна през степта. И тази змия разряза някъде напред степта, та я отдели с черна черта от небето. Да, наистина само като черна черта се виждаха конете, защото летяха с протегнати напред глави, а краката им се протягаха успоредно със земята. И високата трева стигаше до коленете им. А беше валяло и не се вдигаше прах, та конете лъщяха от пот на слънцето като облени с катран. Появиха се и първите конници, които яздеха вътре в табуна и размахваха ръце, и отстрани се виждаше, че са възседнали тази черна змия. И най-напред дойде дивият мирис на отъпкана трева, който разшири ноздрите на хан Кубрат, а после дойде още по-дивият мирис на потни конски тела, който опиянява като тръпчив кумис.