Аз, вещицата

— Никога не съм могъл да схвана логиката на тази хижа — подхвърли небрежно Матю, но намерението му бе да бъде язвителен. — Робърт Адам не е бил с всичкия си да я направи.

— Много пъти си споделял мнението си за малката ми екстравагантност, Матю — отвърна спокойно Хамиш. — И не ми пука дали познаваш принципите на архитектурата по-добре от мен и дали вярваш, че на Адам му е хлопала дъската, за да построи — как я наричаш? — тази зле измислена лудост насред пустошта на Ланаркшър. Аз си я обичам и каквото и да кажеш, това няма да се промени. — Водеха редовно този разговор, откакто демонът обяви, че ще купи хижата — заедно с мебелите, ловния водач и Джордан — от аристократ, който не знаеше какво да я прави, нито имаше пари да я поддържа. Матю бе ужасен. Но за Хамиш хижата в Кадзоу бе доказателство, че се е издигнал над корените си от Глазгоу и че може да пръска пари за непрактични неща, които обича, без особена причина.

— Хм — изсумтя Матю и се намръщи.

По-добре да е кисел, отколкото тревожен, помисли си Хамиш. И премина на следващия етап от плана си.

— Вечерята е в осем — съобщи той. — В трапезарията.

Матю мразеше трапезарията, която бе луксозна, с високи тавани и в нея ставаше течение, но най-вече защото бе крещяща и женствена. От друга страна, беше любимата стая на Хамиш.

— Не съм гладен — изръмжа той.

— Напротив, умираш от глад — сопна му се Хамиш, докато оглеждаше тена и кожата на вампира. — Кога се нахрани добре за последен път?

— Преди седмици — сви рамене Матю с типичната си небрежност към хода на времето. — Не си спомням точно.

— Тази вечер ще ядеш супа и ще пиеш вино. Утре — ти си решаваш. Искаш ли да останеш малко сам преди вечеря, или ще рискуваш да поиграеш билярд с мен? — Хамиш беше изключително добър на билярд и дори още по-добър на снукър, който бе научил още като тийнейджър. Бе спечелил първите си пари в билярдните зали на Глазгоу и можеше да победи почти всеки. Матю вече отказваше да играе снукър с него с обяснението, че не му е забавно всеки път да губи, дори и от приятел. Вампирът се бе опитал да го научи на карамбол, стара френска игра, която пък той винаги печелеше. Билярдът бе разумният компромис.

Матю се съгласи, тъй като не можеше да устои на предложение за битка, каквато и да бе тя.

— Ще се преоблека и идвам.

Покритата с филц билярдна маса на Хамиш се намираше в стаята срещу библиотеката. Когато Матю, преоблечен в бяла риза и джинси, влезе там, демонът вече го чакаше. Бялата дреха придаваше на вампира призрачен и зловещ вид, но това бе единствената прилична риза, която бе взел за ловния излет. Не отиваше на официална вечеря все пак.

Взе стика и застана в края на масата.

— Готов ли си?

Хамиш кимна.

— Да поиграем около час, какво ще кажеш? След това ще слезем долу да пийнем.