Аз, вещицата

— С нейния произход ми е трудно да повярвам, че не използва дарбата си. — Хамиш беше прагматик, което не му пречеше да е и мечтател. Затова така добре въртеше парите на другите. — И ти не вярваш. Или може би не си се усъмнил, че лъже. — Това беше втората сламка.

— Казва, че използва магия само от време на време, за дреболии. — Матю се поколеба. Прекара пръсти през косата си, половината от която се изправи нагоре. След това отпи от виното. — Наблюдавах я. И ми се струва, че използва по-често способностите си. Помирисвам го — натърти и за първи път след пристигането гласът му прозвуча искрено. — Мирише като електрическа буря, която всеки миг ще избухне, или като летен дъжд с гръмотевици. Понякога дори виждам силата й. Даяна грее, когато е ядосана или потънала в работа. — И когато спи, помисли той и се намръщи. — Господи, понякога дори ми се струва, че усещам вкуса й.

— Грее, а?

— Няма да го видиш с просто око, макар че можеш да доловиш енергията с някое друго сетиво. Chatoiement5 — вещерското й сияние — е много слабо. Още когато бях млад вампир, само най-надарените вещици излъчваха този лек блясък. Днес се среща съвсем рядко. Даяна няма представа, че го притежава, и не е наясно какво означава. — Той потрепери и сви юмрук.

Демонът си погледна часовника. Беше още рано, но той вече знаеше защо приятелят му бе в Шотландия.

Матю Клермон се влюбваше.

Джордан влезе точно навреме.

— Ловният водач докара джипа, господине. Казах му, че днес няма да се нуждаете от услугите му. — Икономът бе наясно, че работодателят му няма нужда от водач, за да влезе в дирите на елен, щом в къщата има вампир.

— Отлично — възкликна Хамиш, стана и си допи чашата. Пиеше му се още уиски, но беше по-добре да остане с ясно съзнание.

Матю вдигна очи.

— Ще изляза сам, приятелю. Предпочитам да ловувам сам. — Вампирът не обичаше да ходи на лов с топлокръвни. В тази категория влизаха човешките същества, демоните и вещиците. Обикновено правеше изключение за Хамиш, но днес предпочиташе да остане сам, за да постави под контрол копнежа си по Даяна Бишъп.

— О, няма да ходим на лов — каза Хамиш с палав блясък в очите. — Отиваме на преследване. — Демонът имаше план. Смяташе да занимава ума на приятеля си, докато той свали гарда и сам сподели какво се случва в Оксфорд, вместо да му вади думите с ченгел от устата. — Хайде, денят е прекрасен. Да се позабавляваме.

Когато излязоха, мрачният Матю се качи в очукания джип на Хамиш. Именно в него двамата предпочитаха да бродят, когато идваха в Кадзоу, макар ловните дружинки в Шотландия да избираха официално ландроувърите. Матю нямаше нищо против, че в колата е студено, а пък Хамиш намираше мъжкарското й излъчване за забавно.

Когато поеха по хълмовете, демонът започна да превключва шумно скоростите и при всяко изстъргване вампирът се свиваше. Отиваха към местата, където пасяха елените. На отсрещния склон Матю забеляза два елена и каза на Хамиш да спре. Слезе от джипа тихо и приклекна зад предния калник. Гледаше животните като хипнотизиран.