Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Мисля, че мога да изпия едно питие — съгласи се Матю тихо.
— Отлично. Има бутилка вино за теб и малко уиски за мен. — Хамиш бе помолил Джордан да извади вино от избата веднага след като Матю му се обади на разсъмване. Мразеше да пие сам, а Матю отказваше да се докосне до уискито. — След това ще ми кажеш защо така спешно се нуждаеш от лов в този прекрасен септемврийски ден.
Демонът го поведе през блесналите подове и после нагоре по стълбите към библиотеката. Ламперията от тъмно дърво бе добавена през деветнайсети век, проваляйки първоначалния замисъл на архитекта да осигури просторно и пълно с въздух място за дамите от осемнайсети век, в което да изчакат съпрузите си, докато те се занимават с любимото си хоби. Оригиналният бял таван бе запазен. По него имаше розетки във формата на цветни венци и ангелчета, излъчващи сякаш упрек към модерността.
Двамата мъже се настаниха в кожените кресла край камината, където вече гореше весел пламък и прогонваше есенния хлад. Хамиш показа на Матю бутилката вино и вампирът издаде одобрителен звук.
— Прекрасно.
— И аз така мисля. Господата от „Бери Брадърс и Ръд“ ме увериха, че е отлично. — Хамиш му наля вино и отпуши гарафата с уиски. Двамата седяха с чаши в ръце и приятелски си мълчаха.
— Извинявай, че те въвлякох във всичко това — започна Матю. — Намирам се в трудно положение. Ситуацията е… сложна.
Хамиш се засмя.
— При теб винаги е така.
Матю се бе сприятелил с Хамиш Осборн донякъде заради прямотата му, но също така и защото — за разлика от повечето демони — беше уравновесен и беше трудно да го накараш да се поддаде на чувствата си. През годините много от приятелите на вампира бяха демони — надарени, но и също така прокълнати същества. Около Хамиш обаче се чувстваше добре. Нямаше разгорещени спорове, свръхактивност или опасни депресии. Времето, прекарано с него, се състоеше от дълги мълчания, последвани от остроумни разговори, белязани от спокойното му отношение към живота.
Уравновесеността на Хамиш се бе отразила и на работата му — той не се занимаваше като останалите демони с изкуство. Имаше дарба да се оправя с пари — да ги печели и да забелязва фатални недостатъци в международните финансови инструменти и пазари. Прилагаше характерната за демоните креативност не в създаването на сонати, а в счетоводството и в разгадаването на търговията с валута, и то с такава невероятна прецизност, че го търсеха за консултации президенти, монарси и министър-председатели.
Икономическият талант на демона очароваше Матю, както и човешките същества. Хамиш обичаше да общува с хора, намираше недостатъците им за стимулиращи, а не за досадни.
Напомняха му за детството. Бе роден в семейство на застрахователен агент и домакиня. След като се запозна с дружелюбните господин и госпожа Осборн, Матю започна да разбира пристрастието на приятеля си към човешките същества.
Пукането на огъня и плътният мирис на уискито си свършиха работата и вампирът усети как започна да се отпуска. Матю се наклони напред, хванал елегантно чашата вино само с пръсти. Червената течност заискри.
— Не знам откъде да започна — поде той с треперещ глас.
— От края, разбира се. Защо вдигна телефона и ми се обади?
— Трябваше да се махна от една вещица.
Хамиш се загледа в него и забеляза явното му вълнение. И му стана ясно, че вещицата е със сигурност впечатляваща жена.
— И какво я прави толкова специална? — попита той тихо.
Матю го погледна изпод гъстите си вежди.
— Всичко.
— О! Май си загазил, а? — Заговори още по-провлачено, защото искаше да покаже съчувствие и защото беше развеселен.
Матю се засмя тъжно.
— Би могло да се каже, да.
— И има ли си вещицата име?
— Даяна. Историчка е. Американка.
— Като богинята на лова Диана — отбеляза бавно Хамиш. — Като оставим настрани древното й име, обикновена вещица ли е?
— Не — отвърна рязко Матю. — Изобщо не е обикновена.
— Аха. Ето ги и усложненията. — Хамиш се вгледа в лицето на приятеля си, търсеше знаци, че се е поуспокоил, но вместо това видя, че се опитва да го предизвика на спор.
— От семейство Бишъп е. — Матю помълча. От опит знаеше, че демонът няма как да не схване намека, колкото и лек да е той.
Хамиш прехвърляше информация наум и накрая откри каквото търсеше.
— От Салем, Масачузетс?