Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Откъде е този нещастник?
— През четирийсет и четвърта германците извършваха тук някаква работа, а сетне разстреляха четиристотин души работници — поляци и наши — на половин километър оттук. Сетне ще видите паметниците, в парка са — Змагител въздъхна. — Страшна история беше.
— А Лапатуха какво общо има? — запитах аз.
— Разправят, че само той оцелял от разстрела — замислено промълви Шаблика. — Или пък бил единственият случаен свидетел. Оттогава нещо се повреди човекът. Но сега вече никой нищо не ще може да узнае от него. А беше добър, културен. Завършил е гимназия и единствен от целия Олшански район — университет. Пражкия. Знаеше няколко езика. Но виждате сега колко е зле. Похабиха човека. Пренася чували на воденицата. Съжаляват го.
Беше неприятно и тежко да говорим повече на тази тема, затова прехвърлих разговора на друго:
— А какви са тези истории за някаква жена и черен монах?
— А-а, това е оживялата легенда от XVII век — скептично се усмихна Шаблика. — Валюжинич и Ганна Олшанска. Знаем я.
— А, не — скочи каубоят поет. — Хората няма да приказват без нищо, пушек без огън няма.
— Какво говорят?
— Разправят, че тези двамата наистина се появявали през някои нощи. Ако се приближиш в такава нощ и се вгледаш, ги виждаш как вървят. Понякога по костьолната галерия, понякога — по галерията на замъка. Понякога и по едната, и по другата. Неясни, смътни фигури. Вървят и изчезват, без да си говорят нещо.
— Ама ти с този коняк — каза Шаблика.
— Аз почти не пия, както и ти. Но вярвам, че има нещо. Вървят, разхождат се.
— М-да — продумах аз, — както виждам, тук цари идилия.
— Идилия — отвърна Шаблика. — С контрасти.
Единадесета глава
Отмина празникът, обикновеният, познат на всички празник в малкото селище. Имаше трибуна, обвита с червен плат, знамена, слънце, показа се първата, още плаха зеленина, манифестация, която се състоеше предимно от ученици, едно любопитно прасенце, което се бе измъкнало на улицата, привлечено от всеобщото оживление, точно пред всички: хората да погледа и себе си да покаже.
А сетне тук-там засвириха хармоники, пред клуба затанцуваха двойки. В сърцето ми се промъкна тъга, защото всичко това вече не ме влечеше, защото моите празници бяха прошумели и отминали.
Минах в манифестацията заедно с учителя и учениците, просто за да не стоя сам, да погледам оживлението на другите хора, а вечерта избягах от седянката у Вячорка (наистина често си канеше гости) при Змагител в ергенската му къща (родителите му бяха починали), където скоро се появи и Шаблика, хубаво си прекарахме празника, макар че нямаше кой знае какви гозби.
На трети май забелязах отвъд реката на възвишението, възправило се косо от замъка, някакви човешки фигурки и разбрах, че са археолози.
Реших да отида при тях. Трябваше да се запозная с бъдещите си „колеги“ по работа. Пък и нали ще ме забележат, докато обикалям из замъка, тъй или иначе, ще се наложи да им обяснявам кой съм. Преминах през реката по несигурното мостче и веднага ми стана ясно: на възвишението имаше останки от старо поселище. Много старо, едно от ранните славянски поселища из този край. По-късно, някъде през XI — XII век, тук е имало и крепост. Изкатерих се горе и видях обичайната картина: неправилен правоъгълник със страни от сто и петдесет и двеста метра, по-високи в краищата и вдлъбнати по средата, пръснати дребни чирепчета колкото нокът на кутре, измити от дъждовете, огромен, още гол дъб в единия от ъглите на площадката и хора, насядали под него сред разхвърляно имущество — различни кутии, пакети, бъчви и бог знае още какво.
Там имаше три момичета на около двадесет години и един младеж, може би две години по-голям от тях, когото познах веднага, бяхме се срещали в някаква компания. Генка Седун там седеше с китара в ръце; усмихнатият слаб, с тъмни вълнисти коси и „даващ големи надежди“ бъдещ археолог. Зад гърба му стърчаха две четириместни палатки и още две за инструментите и тям подобни. На този фон Генка със своите ужасно изтъркани, но истински джинси с мустанг на задника, с червената си риза на черни квадрати изглеждаше ефектно. А момичетата бяха най-обикновени, мили в младостта си.