Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Сега какво ще правим? — попитах Рейнджъра.
— Ще чакаме.
— Никога не ме е бивало в чакането. Имам друга идея. Защо аз да не се превърна в стръв? Ще се обадя на Мери Маги Мейсън и ще й кажа, че нещото е у нас и съм готова да го разменя срещу Откаченяка. А после ще я помоля да предаде тази информация на Дечуч.
— Мислиш ли, че Мери Маги поддържа връзка с него?
— Е, ще играем на тъмно, но си заслужава да опитаме.
Морели се обади около половин час след като Рейнджъра ме остави пред нас.
— Какво си станала? — изрева той.
— Стръв.
— Господи!
— Идеята е добра — успокоих го. — Ще накараме хората да си мислят, че онова, което търсят, е у мен…
— Ние?
— Рейнджъра и аз.
— Рейнджъра.
Представих си как Морели стиска зъби.
— Не искам да работиш с Рейнджъра — каза той.
— Това ми е работата. Ние сме ловци на престъпници.
— Не искам това да е работата ти.
— Ще споделя нещо с теб — отвърнах. — И аз не съм във възторг от мисълта, че си ченге.
— Моята работа поне е законна — възрази Морели.
— Моята работа е не по-малко законна от твоята.
— Не и когато работиш с Рейнджъра — ядоса се Джо. — Той е смахнат. И не ми харесва начинът, по който те гледа.
— И как ме гледа?
— По същия начин както те гледам аз.
Усетих, че се паникьосвам. Напомних си да дишам равномерно и бавно.
Отървах се от Морели, направих си сандвич с фъстъчено масло и маслини и се обадих на сестра ми.
— Тревожа се за сватбата — оплаках й се. — Щом ти не можа да останеш омъжена, какви са моите шансове?
— Мъжете не мислят нормално — отвърна Валери. — Направих всичко, което се искаше от мен, и се оказа, че греша. Как стана това?
— Още ли го обичаш?
— Не мисля така. Най-много ми се иска да го прасна по носа.
— Добре. Сега трябва да вървя — казах и затворих. После прелистих телефонния указател, но Мери Маги Мейсън не беше вписана. Е, не беше голяма изненада. Обадих се на Кони и я помолих да ми намери номера й. Кони имаше източници за получаване на нерегистрирана информация.
— Докато си на линия, ще ти дам една бърза задача — рече Кони. — Мелвин Бейлър. Не се яви в съда тази сутрин.
Мелвин Бейлър живее на две пресечки от нашите. Симпатичен четиридесетгодишен тип, съсипан от развода си, който го бе лишил от всичко, освен от бельото му. А като допълнителна обида две седмици след излизането на съдебното решение бившата му жена Луиз бе обявила годежа си с безработния им съсед.
Миналата седмица бившата съпруга и съседът се ожениха. Съседът е все още безработен, но сега шофира ново БМВ и гледа мачовете на широкоекранен телевизор. Мелвин пък живее в гарсониера над гаража на Върджил Селиг и шофира десетгодишна шеви-нова.
В деня на сватбата Мелвин погълнал обичайната си вечеря от студена попара и мляко и, изпаднал в зловеща депресия, подкарал смотаната си шеви-нова към бара на Кейси. Там се отрязал само от две мартинита, тъй като никога не е бил пияч. После се качил в развалината, която му служи за кола, и за първи път в живота си показал, че не е безгръбначно мекотело. Нахлул на сватбения прием на бившата си съпруга и се изпикал върху тортата пред очите на двеста души. Всички мъже в залата го аплодирали сърдечно.
Майката на Луиз, платила осемдесет и пет долара за триетажната торта, накарала да арестуват Мелвин за ексхибиционизъм, хулиганско поведение, нахлуване на частен прием и унищожение на частна собственост.
— Отивам направо там — уведомих Кони. — Приготви ми документацията. Ще я взема, когато мина през офиса.
Грабнах си чантата и обещах на Рекс, че няма да се бавя. Изтичах по коридора и надолу по стълбите. Във фоайето се сблъсках с Джойс.
— Чух, че тази сутрин си обикаляла и си разпитвала за Дечуч — каза тя. — Дечуч е вече мой. Така че разкарай се.
— Разбира се.
— Искам документацията.
— Загубих я.
— Кучка — изруга Джойс.
— Сопол.
— Дебел задник.
— Миризлив парцал.
Джой се завъртя и изфуча навън. Следващия път, когато майка ми изпечеше пиле, щях да си пожелая на ядеца Джойс да получи херпес.
В офиса беше тихо и спокойно. Вратата на кабинета на Вини беше затворена. Лула спеше на канапето. Кони ми бе приготвила телефонния номер на Мери Маги и документацията на Мелвин.