Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Реми отговори първа:
— Нашата черна роза.
— Правилно! Ще трябва да наместим нещата във времето, но има вероятност етикетите да са били надписани с това мастило по време на престоя на Наполеон на Елба.
— Или по-късно с мастило оттам — добави Сам. — И в двата случая е поредното парче от пъзела.
— Ето и още едно — продължи Селма. — Нашата бутилка изглежда е обвита в загадки. Коженият етикет не се състои от едно парче, а от два слоя. Успях да махна горния, без да го увредя.
— И?
— Отдолу няма мастило, само гравирани символи: четири реда по осем знака, общо трийсет и два.
— Какви символи?
— Какви ли не. От алхимични знаци до кирилица и астрологични символи… Смятам, че това е таен шифър. Сам, ти трябва да си запознат с този вид код.
Така беше. По време на обучението си в ЦРУ три дни изучаваха история на криптографията.
— По същество този тип кодове са заместващи — обясни той на Реми.
После грабна един бележник и химикалка от нощното шкафче и надраска набързо три символа.
— Приемаме, че квадратчето означава „С“, ромбчето — „А“, а кръгчето — „М“.
— Сам — отговори Реми. — Звучи много просто.
— В определен смисъл е така, но от друга страна е на практика непробиваем код. Военните използват вариант на символен код, който наричат еднократен бележник. Двама души разполагат с тетрадка за шифриране и дешифриране. Единият изпраща съобщение с фигури, другият го дешифрира, като заменя всяка фигура със съответната й буква. Без тетрадката обаче имаш само случайни символи. За всеки друг съобщението изглежда безсмислено.
— А ние нямаме тетрадка — отбеляза Реми.
— Да. Селма, може ли да ни изпратиш…
— В момента го пращам. Не е оригиналната снимка от етикета, но Уенди пресъздаде част от символите във векторен формат. Това е само част.
След секунда електронната поща на Сам изпиука и той отвори съобщението.
— Що се отнася до дешифрирането, мисля, че имам идея поне откъде да започна — каза Селма. — Помниш ли онзи тайнствен образ, „майорът“, който наел контрабандиста, Ариен, да го закара до Света Елена?
— Естествено!
— Мисля, че знам кой е. Натъкнах се на една неясна немска биография на Наполеон, писана през четирийсетте години на XIX век. През 1779 г., когато Наполеон бил на девет, бил изпратен във френско военно училище — „Бриен ла Шато“, близо до Троа. Там се запознал с момче на име Арно Лоран и двамата станали близки приятели. Продължили заедно в „Екол Роял Милитер“, после в артилерийската школа, та чак до Ватерло. Според автора, Лоран вървял една стъпка пред Наполеон в чиновете до средата на 90-те години на XVIII век, точно преди Първата италианска кампания. В биографията пише, че насаме или пред близки приятели Наполеон шеговито наричал Лоран „майора“. През годините Наполеон имал няколко доверени приятели, но никой от тях не му бил толкова близък, колкото Лоран.
— Има ли имение? — попита Сам. — Случайно да си попаднала на библиотеката на Арно Лоран?
— Не, за съжаление. За Лоран не се знае много, но доколкото разбирам, когато умрял през 1825 г., само четири години след Наполеон, според статията бил погребан с „най-ценното му притежание“.
— Което при повече късмет може да се окаже лъскав пръстен с шифър — рече Сам.
— Или книга — добави Реми. — Селма, а къде е погребан Лоран?
— След разгрома при Ватерло, Наполеон се предал на борда на британския кораб „Белерофон“ заедно с приближените си, сред които би трябвало да е и Лоран. По това време той му бил главен военен съветник. След това „Белерофон“ отплавал към Плимут, където след две седмици чакане Наполеон бил прехвърлен на друг британски кораб, „Нортъмбърланд“ — сам, без приближени, за последното си пътуване до Света Елена. Когато Лоран умрял, вдовицата му, Мари, помолила британците за разрешение да го погребат на Света Елена до Наполеон, но те отказали, така че тя направила следващото нещо, което й се струвало най-уместно: осигурила му вечен покой на Елба.
— Странно — отбеляза Реми.
— Поетично! — възрази Сам. — Командирът на Лоран и най-добър негов приятел умрял в изгнание и бил погребан в изгнание. Вдовицата му явно е търсела място за… символична солидарност.
Реми го погледна.
— Красиво е, Сам!
— Понякога ме озарява вдъхновение. Селма, а останките на Наполеон… не са ли били преместени от Света Елена?
— Точно така. Историята е интересна сама по себе си. През 1830 г. Бурбоните, които си върнали трона след разгрома на Наполеон, били изместени от Орлеанската династия. Орлеанците изпитвали носталгия по Наполеон, затова отправили молба до британците да им разрешат да го приберат у дома. След седем години препирни британците най-после склонили и останките били пренесени от Света Елена в Париж. Официалният гроб на Бонапарт е под купола на Дома на инвалидите. Гробът на Лоран все още си е на Елба. Всъщност е крипта. Какво ще правите? Не върви да проникнете с взлом и да си играете на иманяри.