Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Можеш ли да ми помогнеш?
Молбата на Ерик безпомощно увисва в пространството. Тя няма значение. На драго сърце би паднал на колене, за да помоли за помощ. Ръката, която държи слушалката, е мокра и хлъзгава от пот.
— Не мога просто да превзема едно предварително разследване от стокхолмската полиция — казва Юна.
— Името му е Фредрик Стенсунд, изглежда добър, но няма да напусне топлата си канцелария.
— Със сигурност знаят какво правят.
— Не ме залъгвай — изрича Ерик.
— Не вярвам, че мога да поема случая — казва тежко Юна. — Няма какво да се направи по този въпрос. Но на драго сърце ще се опитам да ти помогна. Трябва да седнеш и да помислиш върху това, кой може да е отвлякъл Бенджамин. Може да е някой, който просто те е видял върху рекламните страници на вестниците. Но може да бъде и някой, когото познаваш. Ако нямаш заподозрян извършител, нямаш случай, не разполагаш с нищо. Трябва да помислиш, да минеш през живота си много пъти, всички, които познаваш, всички, които познава Симоне, всички, които Бенджамин познава. Да минеш през съседи, роднини, колеги, пациенти, конкуренти, приятели. Има ли някой, който те е заплашвал? Който е заплашвал Бенджамин? Опитай се да си спомниш. Може би става дума за импулсивна постъпка, а може да бъде планирано в продължение на години. Помисли си много добре, Ерик. Обади ми се след това.
Ерик отваря уста, за да помоли Юна още веднъж да поеме случая, но не успява да каже нищо, преди да чуе кликването в ухото си. Той седи в колата си и наблюдава тичащия напред асфалтов път с горящи очи.
22.
Понеделник следобед, четиринайсети декември
Ерик Мария Барк седи на писалището в стаята си. Бледа светлина се прокрадва през прозореца към пустия вътрешен двор на болницата. В пластмасова кутия с капак има остатъци от салата. Двулитрова пластмасова бутилка кока-кола стои до настолната лампа с розов абажур. Той разглежда принтираната снимка, която Айда беше изпратила на Бенджамин: силната светлина на светкавицата е оформила в мрака светло пространство сред избуяла трева, плет и задната част на ограда. Въпреки че я гледа възможно най-отблизо, невъзможно е да разбере какво всъщност иска да покаже снимката, какъв е нейният обект. Държи снимката до лицето си и се опитва да разбере дали има нещо в пластмасовата кошница за листа.
Ерик мисли, че трябва да позвъни на Симоне и да я помоли да му прочете дословно писмото, така че да знае точно какво Айда е написала на Бенджамин и какво й е отговорил Бенджамин, но после си казва, че Симоне надали би говорила с него. Не може да разбере защо беше злобен и каза, че е имал афера с Даниела. Може би просто защото копнееше Симоне да му прости и защото тя с такава лекота проявяваше недоверие към него.
В мислите си отново чува гласа на Бенджамин, когато позвъни от багажника на колата, как се опитваше да се държи като възрастен, да не звучи уплашено. Ерик взима розова капсула цитодон от дървената кутийка и я преглъща със студено кафе. Ръката му е започнала да трепери толкова силно, че му е трудно да върне чашката обратно върху чинийката.
Бенджамин сигурно е ужасно уплашен, мисли си Ерик, затворен в мрака на колата. Искал е да чуе гласа ми, нищо не е разбирал, не е знаел кой го е отвлякъл, нито накъде го отвеждат.
Колко ли време ще отнеме на Кенет да проследи разговора? Ерик усеща раздразнение от факта, че е прехвърлил задачата на друг, но си казва, че ако тъстът му успее да намери Бенджамин, нищо друго не би имало значение.
Ерик поставя ръка на слушалката. Трябва да се обади на полицията и да ги накара да побързат, мисли си той. Трябва да разбере дали са стигнали до някъде, дали са проследили вече разговора, дали вече имат заподозрян. Когато се обажда и обяснява за какво иска да говори, го свързват погрешно и се налага да звъни повторно. Надява се да го свържат с Юна Лина, но го свързват с помощник-полицай на име Фредрик Стенсунд. Той потвърждава, че се занимава с предварителното разследване по повод изчезването на Бенджамин Барк. Помощник-полицаят проявява разбиране и казва, че и той има деца на тази възраст:
— Човек се притеснява по цели нощи, когато са навън, знае, че трябва да спре, но…
— Бенджамин не е навън да празнува — казва Ерик с натежало сърце.
— Не, макар че имаме някои сведения за обратното…
— Той е отвлечен — прекъсва го Ерик.
— Разбирам как се чувствате, но…
— Значи няма да дадете предимство на търсенето на Бенджамин — довършва фразата му Ерик.