Изкуплението на Атлантида

- Не бих желал нищо повече - отвърна воинът.

Тиарнан наклони глава.

- Това беше лъжа. Не голяма, но нещо... в нея, има нещо невярно в начина, по който го изрече.

Бренан обмисли думите си и след това слисан започна да се смее и малка доза радост отвори вратите към по-тъмни и жадни емоции.

- Няма да ми е лесно с теб, нали така, познавачо на истината? Долавяш дори и най-бледата лъжовна сянка в иначе изпълнено от истина твърдение. Да, в действителност това, което казах, не е напълно вярно. Но истината обхваща желанието ми към теб и ми изглежда твърде агресивно за краткото ни познанство. Има толкова много неща, които бих се радвал да правя с теб, вместо да говоря.

Очите й потъмняха и тя си пое лек накъсан дъх, давайки му надежда, че не е останала безразлична към него. Освен това беше твърде рано, но преди да се наемат да изучват страстта, която пламтеше така ярко между тях, имаха да свършат още много неща.

- Какво ще кажеш за момента да оставиш желанието настрана? Бренан, ти, така да се каже, обобщи целия ми живот. На никой не му е било лесно да бъде близо до мен, включително и на семейството ми. Съжалявам, че и теб те притеснявам.

Бренан съвсем ясно можеше да види, че я бе наранил с нехайните си думи, а болката от това откритие го изгаряше целия, ала все пак той не беше свикнал с тези емоции, както и с последиците от тях и не знаеше какво да стори, за да поправи вредата от думите си. Обаче искаше да разбере и така да я опознае по-добре.

- Кажи ми какво е да се живее така. Притежаваш дарба, отдавна изгубена за атланите. Наричаме тези, които могат да чуват и доловят отгласа на истината и заблудата „познавачи на истината“. Били са високо почитани в обществото ни или поне така се разказва в историите, но много често... - замлъкна, проклинайки глупавия си език.

- Много често какво?

- Нищо. Трябва да намерим Лукас и Алексий.

- Кажи ми - настоя тя. - Много често са полудявали? И хората са ги намразвали? Мислиш ли, че не го знам? Вярваш ли, че е лесно да чуваш всяка една лъжа без значение колко малка и незначителна е тя? Да, талантът ми е полезен, когато разследвам някоя история. Но през останалото време? Ха. Обществото ни не би могло да оцелее без учтивите малки измами. Благородни лъжи. Да, ти все още си също толкова прекрасна както в деня, в които се ожених за теб. Чудесен опит да удариш топката, малък Джуниър. Ама разбира се, че искам да отида на хокей с теб, скъпи - Тиарнан постави ръце около главата си. - Винаги съм знаела. Когато момчето, с което излизам мисли, че не съм толкова сладка като предишната му приятелка, или шефът ми смята, че писането ми е пълен боклук или че баща ми има връзка с детегледачката. Винаги съм знаела. -Когато вдигна поглед и се загледа в него, сълзите блестяха сплетени в миглите й, ала за Бренан те бяха като кинжали, забити в сърцето му. - И знаеш ли какво? Мразя всяка секунда от това. Бих дала всичко, за да не знам. Само за ден, за седмица, мамка му, за час дори. Бих се радвала да не зная.