Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Разбирам.
— Вече питах Винс Уин, но той не е в толкова добри отношения с Гейл.
Градинарят се извърна и продължи да се бори с корена.
— Не трябва да се размотавам — каза той.
Дали не е заради споменаването на Уин, зачуди се Уолт. Или мъжът бе получил втори сигнал от къщата?
— Приятно ми беше, че си поговорихме — каза Уолт.
— Ще питам, ако мога — обеща градинарят, без да откъсва поглед от разровената леха.
— Сигурен съм, че не ви казвам нищо ново — рече Уолт, — но съм чувал, че водата спира корените. Сложете проблемното дърво на островче и всичко ще е наред.
Градинарят вдигна глава и изгледа единствената група трепетлики в избуялата трева между ливадата и автомобилната алея.
— Може да ми свърши работа — каза той.
— Просто хрумване — рече Уолт, но умът му се бе отнесъл към Боутрайт, Уин и мъртвия мъж, Гейл. Също както с дърветата, ако той и Болд успееха да им попречат да се разпрострат и свържат с помощниците и адвокатите си, може би щяха да имат малък шанс да измъкнат някаква истина от тях. Отговорът вероятно беше в изолацията, само че Уолт нямаше представа как да го постигне при наличието на имейли и мобилни телефони и предвид сложната природа на бизнеса им. Освен ако не намереше начин да настрои единия срещу другия. Някой от двамата трябваше най-малкото да се е чул с Гейл, независимо дали имаха връзка със смъртта му, или не. А след като Боутрайт разчиташе на екип от лични секретарки, сигурно дори имаше нещо документирано на хартия, за което да се хванат.
Той тръгна из имението, чудейки се дали и Гейл не е правил същото някоя нощ, след като са му отказали среща с Боутрайт, и дали не се бе случило именно това с Уин в нощта, когато агентът бе стрелял в мрака.
Четирийсет минути по-късно Болд се качи в джипа, Уолт запали двигателя и потегли от имението.
— Всеки си има тайни — промърмори най-сетне Болд. — Но този е ненадминат. Предполагам, че е натъпкал няколко мазета с тях.
— Толкова добре ли мина?
— Отнасяше се с мен, сякаш съм момче за всичко.
— Има ли някаква връзка с Керълайн Вета?
— Той знае много повече, отколкото казва — рече Болд, — това е сигурно. Но е правил толкова много сделки в продължение на толкова много години, разправял е толкова много лъжи, че е истински спец. Или може би е одъртял дотам, че вече сам си вярва.
— Приключи ли с него?
— Сигурно се шегуваш?
— Има ли някакъв шанс да изискаш по съдебен ред календара с личните му задачи?
— Гейл?
— Да, за това си мислех — призна Уолт. — Казаха ми, че секретарките управляват живота му и се разпореждат с всяка секунда от времето му. Заобиколили са го отвсякъде.
— Може и дотам да се стигне — каза Болд.
Свали прозореца и сложи ръка отвън, протегнал пръстите си срещу вятъра.
Беатрис стана и побутна с нос задния прозорец, така че Уолт също свали своя.
Детективът повиши глас над свистенето на вятъра.
— Ако поискам съдебно разпореждане срещу такъв човек, съдът ще се мотае дълго, преди да реши, а накрая ще ми откажат. Всеки е футболен фен, дори съдиите.
— Но ние и двамата искаме, нуждаем се от едно и също нещо: календара с личните му задачи. Така че ако аз намеря начин да надзърна в тефтерчето му, ти също ще извлечеш полза. Гарантирам ти го.
— Разполагаш ли с някакво средство да постигнеш това?
— Не. Не още. Но може би Уин ще ми го даде — или по-точно на теб. Ако той може да свърже Гейл с Боутрайт… Ами, един от съдиите тук е рефер в местната лига по софтбол.
— Какво общо има това с цената на петрола? — попита скептично Болд. — Мрази футбола.
Беатрис излая срещу вятъра.
За миг на Уолт му се стори, че това може да е бил детективът.
18.
Въпреки трите фейслифта кожата по врата на Марти Боутрайт висеше като парцал, докато той набираше номер по мобилния си телефон. Боутрайт бе висок мъж с остри очи и раздвоена брадичка и през по-голямата част от живота му го бяха бъркали първо с Кърк Дъглас, а после и със сина му Майкъл. Един от неговите адвокати му бе обяснил, че мобилните телефони са цифрово криптирани, така че няма начин да ги подслушат случайно, и макар че правителството можеше да следи всеки разговор по всеки телефон, изискванията за получаване на такова разрешение бяха много строги, което означаваше, че мобилните телефони са най-предпазени от нежелани уши. Така че това обаждане бе от мобилен до мобилен.