Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Защото знам какви цветя харесва мама и какви обичам самата аз. При такава организация на нещата можете да сте сигурен, че няма да сгрешите.
Тя весело се усмихна, взе парите и излезе.
— Ето виждате ли — прокашля се адвокатът, — щяла да се преоблече. Това е то да имаш гост вкъщи. А вие не вярвахте! Е, Андрей Константинович, започваме ли?
— Защо не си спестите бащиното, Виктор Албертович? — помоли Андрей, който през петте месеца, прекарани в англоезична среда, беше отвикнал от дългото обръщение. — Просто Андрей. Става ли?
— Не, няма да стане. Разбирам, току-що сте пристигнали от там… — Пинчук махна с ръка някъде по посока на прозореца. — … но съществува определена етика на общуването с клиент, в рамките на която фамилиарниченето е недопустимо. Ако обичате, подайте ми ей онази папка, черната.
Освен дивана и фотьойла, в стаята имаше бюро с компютър и много рафтове с книги, един от които му сочеше Виктор Албертович. Андрей взе папката и му я подаде.
— И тъй, Андрей Константинович, ще започна с най-важното. — Той отвори папката и извади няколко разпечатани на принтер и пристегнати с кламер листове. — Проучих делото по обвинението срещу вашия баща…
Андрей се намръщи.
— Бих предпочел да го наричате просто по име.
— Добре — закима с кълбовидната си глава Пинчук, — разбирам вашите подбуди, макар да не ги споделям. Но вие сте мой клиент и вашата дума е закон. Проучих материалите по наказателното дело във връзка с обвинението срещу гражданина Олег Петрович Личко в убийство и изнасилване на шест малолетни деца. Престъпленията са били извършени през седемдесет и четвърта и седемдесет и пета година на територията на Москва и…
Андрей почувства, че му се гади.
— Може ли без подробности? — със сподавен глас помоли той. — Не мога да слушам такива неща.
— Добре — отново сговорчиво се съгласи адвокатът. — Изложил съм подробностите в аналитичната справка, която изготвих за вас. — Той размаха листовете във въздуха и ги постави до себе си на дивана. — Можете да ги вземете и да ги прочетете, ако имате настроение за това. Съобщавам изводите си: делото по обвинението на гражданина Личко е от край до край фалшифицирано.
— Значи е бил невинен? — възкликна Андрей.
— Не съм казал това.
— Но нали…
— Драги Андрей Константинович, достоверността на материалите по делото има отношение към доказаността на вината, но не и към самата вина. Разбирате ли?
— Не. Ако може, повторете, но по-простичко — помоли Мусатов.
— Добре, ще го кажа по-просто. Баща ви… извинете, вашият гражданин Личко може да е бил десеткратно виновен, но служителите от следствието и детективите не са успели да намерят доказателства за вината му — такива доказателства, които да минат в съда. Затова сами са изфабрикували тези доказателства. Ни най-малко не се съмнявам в това. Аз съм опитен адвокат и умея да чета наказателни дела. Доказателствата са фалшиви, няма и капка съмнение, но това не означава, че Личко не е убивал. Проследили са го, задържали са го, оперативните работници и следователите не са се съмнявали в неговата виновност, но не са могли да я докажат. Какво да правят тогава? Да пуснат на свобода един маниак детеубиец? За нищо на света! Онова, което те са направили, безспорно е незаконно, но съгласете се — можем да ги разберем.
— Значи и вие сте сигурен, че Личко е убиец? — обезкуражено попита Андрей.
— А, не, няма такова нещо — размаха ръце Виктор Албертович. — В моите задължения не влизаше да изяснявам въпроса за неговата виновност, не сте ми давали подобни пълномощия. Вие искахте да намеря свидетелката, върху чиито показания е изградено цялото обвинение. Намерих я. Почти — добави той, загледан настрани. — Освен това вие искахте моето мнение за качеството на материалите като цяло. Съставих справка за вас, в нея подробно е описано всичко, включително и факторите, които еднозначно говорят за фалшифициране на материалите. А вие, доколкото си спомням, се позовахте на мнението на психиатър, който бил сигурен, че вашият… ммм… Личко никого не е убивал и не е бил престъпник. Не греша, нали?
— Не.
— И искахте аз само да потвърдя или да опровергая това мнение. Моето заключение също говори, че вашият доктор не греши. Не намерих никакви фактори, които да свидетелстват, че психиатърът се заблуждава. Но това е само началото, много е рано да слагаме точка. Ако смятате да се заровите по-надълбоко в това дело, предстои ви огромна работа. Огромна.