Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Продължи напред в магазина и започна да избира сосове за макароните и разни пушени меса.
— Е, какво измисли? — чу зад гърба си гласа на Юля.
Андрей трепна от изненада и се обърна.
— За какво говориш?
— За твоята любезност. Ако ще ме изпратиш до вкъщи, ще взема и повечко сокове, а ако не — няма, защото сама не мога да замъкна всичко.
Андрей видя до нея количка, претъпкана с продукти догоре.
— Разбира се, вземи и сокове, ще ги занеса.
— Да не се претовариш? — Тя хвърли насмешлив поглед към неговата количка, която също далеч не беше празна.
— Няма страшно. Разбира се, исках да ти предложа да ми сготвиш вечеря, но сега няма да рискувам — прекалено си делова.
— Не съм делова, а практична и целеустремена. И днес спокойно мога да ти сготвя вечеря.
— Умееш ли да готвиш?
— И то доста добре. Само че нека се разберем предварително: ако искаш да ти правя и закуска, предупреди ме още сега, за да си взема мюсли и кисело мляко — не закусвам нищо друго.
Не, това момиче може да подлуди всекиго!
Юля въртеше в ръцете си прозрачно пакетче с белени бадеми и примижала, се опитваше да прочете ситните буквички на етикета. Внезапно тя вдигна към Андрей сериозни очи, които в този момент му се видяха много красиви. Виж ти, два часа бяха седели на една маса, докато обядваха, а той не бе забелязал колко красиви очи има тя — зеленикави, с червеникаво–жълти точици, големи, с дълги гъсти ресници.
— Сигурно ти изглеждам цинична и прекалено праволинейна?
— Не, какво говориш…
— Просто аз ценя своето и чуждото време и не обичам да го хабя за всякакви ненужни глупости. Да — да, не — не, и без всякакви обиди.
— Да вървим тогава. — Андрей решително хвана дръжката на своята количка.
— Къде?
— Да вземем мюсли и кисело мляко. Ще ги сложа в своята кошница, да не би случайно да ги оставиш у вас.
Юля сви рамене, после направи смешна гримаса и се разсмя.
Обаждането на Мая Виталевна Истомина беше пълна изненада за мен.
— Игор Владимирович, мога ли да ви помоля да се отбиете у нас?
— Веднага ли? Какво се е случило? — развълнувах се аз. — След десет минути съм там.
— Не, утре в осем вечерта. Моля ви, ще ви бъда много задължена.
Така, започва се. Нищо не й се е случило, а утре в осем вечерта ще й дойдат някакви гости, на които тя иска да демонстрира нещо невиждано: интелигентен участъков милиционер, който разговаря грамотно и има прочут баща. Светски прием, видите ли, със задължителното участие на клоуни и дресирани мечки. Как да й откажа по-учтиво? Хем не ми се щеше да се карам с писателката — нали тя се съгласи да говори безплатно в нашия клуб и дори обеща да покани някакви прочути в миналото журналисти, които също имат какво да разкажат.
— А какво ще има утре в осем вечерта? — предпазливо се поинтересувах аз, опитвайки се да спечеля време, за да обмисля стратегията на отказа си.
— Ще дойде един човек…
Ето на, знаех си.
— … когото не познавам — продължи Истомина, — така че не ми се иска да оставам насаме с него.
Ами защо, интересно, се е съгласила той да я посети, щом я е страх от него? Ето такива същества са жените — първо правят нещо, после го обмислят.
— Какъв човек? От къде се взе?
— Той ми се обади по телефона и каза, че искал да поговори с мен за ранните ми стихове, които пишех още когато учех в Литературния институт. По-точно, интересувало го едно конкретно стихотворение. Отначало си помислих, че е някой млад литературовед, за когото не съм чувала, или студент филолог, който пише дипломна работа, и си уговорих среща с него. Но после ми стана някак… тревожно ли да кажа. И си помислих, че ще е по-добре, ако до мен има служител на милицията.
Охо, вече ме превърнаха в плашило. Впрочем Истомина по принцип е права, разбира се, по-добре е да се презастраховаш, отколкото да станеш жертва на обирджия. В края на краищата участъковите милиционери съществуват преди всичко за профилактика на престъпленията, макар че моето началство естествено е на друго мнение. Мога да разбера и началството, нали него държат отговорно за разкриването на престъпленията, така че то хвърля за това всичките си сили, а предотвратените, тоест неизвършените престъпления — как да ги отчетеш, как да ги преброиш? Те не влизат в отчетите.