Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Значи аз съм стандартен? — оскърбено попита Мусатов.
— Ама не се обиждай, това е хубаво. Във всеки случай няма нищо лошо. Кой е казал, че е лошо да си стандартен? Аз например съм абсолютно стандартна, средностатистическа, затова ми е лесно да си представя хода на мислите ти. Ние с теб мислим еднакво.
— Така ли? И за какво мисля аз в момента?
— Мислиш какво да правиш с мен. Дали да ме изпратиш до магазина и да си вземеш довиждане, или да почакаш, докато напазарувам, и да ме изпратиш до вкъщи, а може би и да измислиш претекст да ме поканиш у вас. Не можеш да прецениш харесваш ли ме или не, затова не можеш да решиш да се захващаш ли с цялата тази церемония на ухажването, или изобщо да не се занимаваш.
Тя беше права до такава степен, че бузите на Андрей пламнаха. Именно за това бе размишлявал той от момента, когато след тържествения обяд в чест на рождения ден на съпругата на Пинчук се приготви да си тръгва, а майката помоли Юля да отиде до супермаркета за продукти. Излязоха заедно и Андрей не разполагаше с много време за мислене: супермаркетът беше на три минути от сградата, където живееше адвокатът.
— Слушай — учудено каза той, — ти си много млада, а пък си толкова умна. На колко години си?
— На двайсет и четири. Защо? Знам, че изглеждам като хлапачка, но това е зрителна измама. По ума съм се метнала на татко — разсмя се тя, — а по външност — на мама.
Това беше истина — съпругата на Пинчук изглеждаше двайсет години по-млада от мъжа си, макар че, като се имаше предвид голямата й дъщеря, тя не можеше да е на по-малко от четирийсет и пет, тоест всъщност беше по-млада от Виктор Албертович само с пет години.
— Е, какво ще правим тогава, умна таткова щерко?
— Ще пазаруваме.
— А после?
— После ще занеса покупките вкъщи. Може би ще бъдеш така любезен да поносиш тежките торби до дома ми. А може и да не бъдеш.
— Добре де, а ако бъда толкова любезен, после какво?
— Ами после ти ще решиш. Никой не те припира. — Юля хитро се усмихна. — Ако те интересува моето мнение, готова съм да го изразя.
— Хайде, слушам те.
— Андрей, не ме ухажвай, съгласен ли си? Вече не съм на възрастта, когато това вълнува.
— Тоест аз никак не съм ти интересен, така ли?
Незнайно защо, той се огорчи, макар че само преди минута наистина не можеше да разбере дали иска да продължи познанството си със симпатичната Юля.
— Не, неправилно ме разбра. — Тя сбърчи носле от досада. — Не ми е интересен процесът на ухажването.
— Защо?
— Ами просто ми е омръзнал. Винаги едно и също: цветя, ресторанти, клубове, подаръци. Скучно.
— Добре, но романтиката? — шеговито я закачи Андрей. — Срещите, разделите и…
— Аха, и другите глупости — подзе момичето. — Не забравяй и целувките във входа или на някоя пейка. Аз нямам време за тези безсмислици, трябва да се занимавам със смислени неща и да градя кариера.
— Ама какво, никакъв личен живот ли да нямаме? Това ли искаш да кажеш?
— Не, защо, човек трябва да има личен живот — сериозно отвърна тя, — но в рамките на разумното. Личният живот трябва да бъде именно за личен живот, тоест за душата, за общуването. А не за развлечения като ресторанти и клубове например. Развлеченията трябва да бъдат нещо отделно, без отношение към мъжа, с когото спя.
— Тоест да спиш с едни мъже, а да се забавляваш с други?
— Е, както се случи. Всъщност, ако избереш мъжа правилно, ще имаш напълно достатъчно свободно време за личен живот, а развлеченията — кучета ги яли. Не са задължителен елемент. На някои са нужни, на някои — не. На мен например не са ми нужни: и без тях никога не ми е скучно.
Вече бяха влезли в магазина, Юля взе количка и мина през турникета. Мусатов помисли малко и реши също да напазарува: след петмесечното отсъствие вкъщи нямаше нищо освен чай, кафе, захар и останки от купения снощи от кулинарния магазин пилаф. Първо естествено тръгна към щанда с хранителни стоки и започна усърдно да трупа в количката различни видове макаронени изделия „Макфа“, като същевременно поглеждаше към Юля, която замислено избираше млечни продукти. Тя дълго разглеждаше опаковките, проверяваше сроковете на годност, вземаше някакви известни само на нея решения, според които изведнъж вадеше киселите млека и сметаната от количката, връщаше ги на хладилния щанд и избираше други. Личеше, че изборът на продукти за нея е сериозна работа. Впрочем, помисли си Мусатов, тя сигурно всичко прави с мислене и без да бърза. Вероятно е учила и избирала професията си след сериозен размисъл, а сега също така сериозно гради кариерата си. Впрочем той дори не я бе попитал в коя област гради тази кариера, каква е по професия. Интересно, и мъжете ли избира след такъв сериозен размисъл? Стана му неприятно, като си го помисли. Представи си как прави на Юля недвусмислено предложение, а тя дълго го обмисля, анализира всички „за“ и „против“, пресмята, изследва го сякаш под микроскоп. Бррр!