Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Винаги ли си носиш килимите, когато пътуваш?
— Понякога — отвърна Изабел.
Сигурно нямаше да е лошо да му разкаже за Фритьоф и своето бягство, но изобщо не й беше до това. Тя с мъка успяваше да потисне тракането на зъбите си, а не й беше студено, дори напротив.
— Но така по-трудно се взема решение — каза Корин.
— Решение за какво? — Тя успя да каже това изречение, без да й затракат зъбите.
— Дали е по-добре да се легне на килима или на леглото. — Корин внимателно взе главата й в ръцете си и започна да я целува. — При условие че ти изобщо можеш да…
— Легна? — продължи задъхано Изабел. — Единственото, което няма да направя днес, е да си вдигна главата.
— Добре — промърмори Корин между две целувки, а едната попадна точно на онова място по шията на Изабел, на което по някакъв загадъчен начин се бяха събрали всички нерви на тялото й. — Тогава ще отложим ставането за по-късно.
Изабел беше твърдо убедена, че никога няма да заспи. Беше будна с всички фибри на тялото си и се чувстваше толкова жизнена, колкото никога досега.
— Това беше… — Тя търсеше правилната дума. „Покоряващо. Шокиращо. Безсрамно. Разтърсващо. Оставящо без дъх.“ Беше всичко това, но тези думи не звучаха достатъчно драматично, за да опишат напълно нейните чувства. — Това беше просто… хубаво — каза най-после тя.
Корин, легнал по корем на леглото, с оскъдно завито голо тяло, се подпря на лакът и шеговито вдигна вежда.
— Хубаво? Само хубаво?
— Покоряващо хубаво — побърза да добави Изабел.
— Въпросът е кой кого покори.
— Ти мен — каза Изабел и се смая от мускулестия му задник, който на светлината на лампиона приличаше на праскова. — Откакто те видях за първи път, не спирах да мисля за това.
— И аз през цялото време се питах как ли изглеждаш гола. — Корин отметна одеялото, за да я огледа по-добре. — Не си те представях толкова… пищна. Облечена, изглеждаш толкова нежна и крехка. Най-много ми харесват тези… тези луничави рамене.
И тъй като ръцете му се задържаха на съвсем друго място, Изабел се засмя.
— Но за мъжете е нормално веднага да започнат да мислят за секс — каза после тя. — А на мен ми се случи за първи път.
— Кое? Да мислиш за секс ли?
— Да. — Тя седна. — За първи път.
Корин се засмя.
— Но не правиш секс за първи път, нали?
— Не разбираш за какво говоря. — Изабел избута ръцете му, но те бяха като топли дружелюбни животинки — веднага отново се вкопчиха в нея. — Досега беше… беше просто някакъв контакт. Но от мен ако зависеше, можехме да правим нещо друго вместо това. Да ходим на кино, да четем книга, да се разхождаме, такива неща. Не да го няма изобщо, разбираш ли, просто не беше важно.
Ръцете спряха да се движат.
— И кои сте тези ние?
Изабел се сепна.
— Аз и… мъжете по принцип.
Правилният отговор беше аз и Фритьоф, понеже досега Фритьоф беше първият и единствен мъж. Но реши, че ще е по-добре разкритията на интимните въпроси да вървят едно след друго.
— Мъжете по принцип — повтори развеселено Корин. — А какво казват те, когато им разкриеш, че предпочиташ да ходиш на кино с тях?
— Никога не съм им го казвала.
— На колко години си?
— На двайсет и осем.
— На двайсет и осем. Странно. Ще ми се да познавах тези мъже.
Изабел мислеше за Фритьоф.
— Той е… те бяха съвсем нормални мъже. Казах ти, че нещата вървяха. Просто не беше като с теб. Така… — запъна се тя — … хубаво!
Корин избухна в смях.
— Разбирам, че е трудно да се говори за секс, но не мога да не се учудя на твоята срамежливост! Преди десет минути устните ти произнасяха съвсем други думи. Не заекваше.
Изабел се изчерви.
— Наистина ли? Надявам се, че не съм казала нещо неприлично.
— О, напротив — отвърна през смях Корин. — Но когато ставаше прекалено шумна, ти запушвах устата.
— Сигурно са страничните ефекти от болкоуспокоителните. — Изабел се изкиска. — О, вярно, още не съм ги пила. — Тя отново стана сериозна. — Исках да кажа, че това… това беше много специално за мен.
Корин спря да се смее.
— За мен също. В тази връзка, трябва да призная, че не бях съвсем във форма.
— Така ли? Мислех, че ти и тази Мадлен…