Войната на Калибан

— Скъпа — извика Арджун от задната врата. — Търсят те.

— Къде?

— По домашната система — отвърна Арджун. — Жената казва, че терминалът ти не отговарял.

— Има си причина за това — промърмори Авасарала.

— Глория Таненбаум е.

Авасарала неохотно предаде ръката на Кики на бавачката, целуна Сури по главата и тръгна обратно към къщата. Арджун задържа вратата отворена. Изражението му бе извинително.

— Тези кучки отнемат от времето ми на баба — изсумтя тя.

— Това е цената на властта — каза Арджун с тържественост, която бе едновременно насмешлива и сериозна.

Авасарала прие връзката в частния си кабинет. Чу се тихо щракване и екранът трепна за момент, когато се вдигнаха заглушаващите прегради, а после на него се появи слабото лице без вежди на Глория Таненбаум.

— Глория! Извинявай. Когато децата са тук, си изключвам терминала.

— Няма проблем — кимна жената с бегла усмивка, това бе най-силната истинска емоция, на която бе способна. — Може би така е по-добре. Винаги съм смятала, че тези неща ги следят по-зорко от гражданските линии.

Авасарала се отпусна на стола. Кожата изскърца тихичко под тежестта ѝ.

— Надявам се, че всичко с теб и Етсепан е наред.

— Отлично.

— Добре, добре. А сега, защо ми се обаждаш все пак?

— Говорих с един мой приятел, чиято жена е на „Михайлов“. По неговите думи корабът е бил изтеглен от патрул и пратен навън.

Авасарала се намръщи. „Михайлов“ беше част от малък конвой, следящ трафика между станциите в далечния край на Пояса.

— Къде навън?

— Разпитах — каза Глория. — Към Ганимед.

— Нгуен?

— Да.

— Приятелят ти има дълъг език — подхвърли Авасарала.

— Аз самата никога не му казвам нищо вярно — заяви Глория. — Мисля, че трябва да го знаеш.

— Длъжница съм ти — каза Авасарала. Глория кимна веднъж, рязко като врана, и прекъсна връзката. Авасарала поседя мълчаливо известно време, притиснала пръсти към устните си, докато умът ѝ проследяваше логическата верига като ручейче, течащо по камъните. Нгуен пращаше още кораби на Ганимед и го правеше тихомълком.

„Защо тихомълком“ беше лесната част. Ако го направеше открито, тя щеше да му попречи. Нгуен бе млад и амбициозен, но не беше глупав. Вадеше си свои собствени заключения и някак си бе стигнал до идеята, че пращането на още сили в откритата рана на станция Ганимед ще подобри нещата.

— Ей, бабо! — извика Кики. По интонацията ѝ Авасарала разбра, че е намислила някаква дяволия. Надигна се иззад бюрото и тръгна към вратата.

— Тук вътре съм, Кики — каза тя, излизайки в кухнята.

Балонът с вода я удари по рамото, без да се пръсне, пльосна на пода и се спука в краката ѝ. Каменните плочки наоколо потъмняха. Авасарала вдигна глава с ядосана физиономия. Кики стоеше на вратата към двора и в нея се бореха страх и ликуване.