Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Баби за миг си представи, че е Тери Малой — пропадналия боксьор, който се бори за правата на пристанищните работници. Ами нейното свещено право на сън? Тери поне го правеше за справедлива кауза — а тя за какво отиваше там? За да каже на Палина да се прибере преди седем? Да, тя отиваше там най-вече заради приятелката си. Или поне й се искаше да е така.
23.
От двете страни на широката улица имаше хора, които говореха помежду си. Няколко изрусени момчета с американски тениски пиеха бира. Малко по-нататък, до един фолксваген костенурка, друга групичка си подаваше джойнт. Дългокос младеж с щастливо отнесен поглед подгряваше нещо с малка запалка. Всички бяха дошли, за да гледат състезанието. Винаги те — неспособни зрители и в живота.
Баби се изкачи по наклона с веспата и като стигна горе, онемя от почуда. Гледката, която се разкриваше оттам, беше зашеметяваща. Мотори, прелитащи с рев. Подивели клаксони. Цветни фарове, осветяващи улицата като дискотека. От няколко джипа Patrol гърмеше рок. Обгърната от този замайващ вихър, Баби се спусна по нанадолнището със съвсем малко газ. Момичета, стегнати във впити дънки, танцуваха чувствено, завладели малкото пространство отпред. На всяка крачка музиката се сменяше: балади на Scorpions и веднага след това — последната песен на Фил Колинс. От един Golden Eagle се носеше неповторимият глас на Мадона. Пред него момиче с къса тениска и пола от стреч стоеше като залепнало за приятеля си. Той се усмихна, тя му отвърна и се повдигна на пръсти, за да го целуне. Езиците им се изстреляха в безумна игра.
Отляво мрежестата ограда беше пробита и пред дупката се бяха струпали момчета. Имаше и каравана, в която се продаваха сандвичи. Баби пристъпи натам. Един мотор 57 прелетя толкова близо до нея, че за малко да я събори. По-нататък я блъсна някакъв с черно кожено яке и обица на ухото. Изглежда много бързаше.
— Ей, гледай къде ходиш!
Тя се извини. Запита се какво изобщо прави тук. По едно време видя Глория Акадо — седеше на земята върху нечие джинсово яке. До нея беше приятелят й Дарио.
— Здрасти, Глория.
— О, Баби! Как си? Познаваш ли Дарио?
Поздравиха се с усмивка.
— Виж… съжалявам за това, което се случи с баща ти…
— На мен не ми дреме. Така му се пада. Все се меси, все той да каже последната дума! Най-после някой да го постави на място!
Дарио запали цигара.
— Права е, даже можеш да благодариш на Степ от мое име. Знаеш ли, че оня не ме пуска да влизам у тях? — Той подаде цигарата на Глория. — И аз бих му треснал една глава, ама представям си какво щеше да стане.
— А ти какво, ходиш ли вече със Степ? — поинтересува се Глория и засмука цигарата.
— Аз?! Да не съм луда! Хайде, тръгвам си, трябва да намеря Палина.
„Ама че идиоти!“ — Баби продължи да върви. По едно време видя Поло — беше приседнал на един мотор и си приказваше с някакво момиче, застанало между краката му. Синя шапка с надпис NY отпред, черна коса, събрана на конска опашка, яке с бели пластифицирани ръкави — изглеждаше като типична американка. Само двойният колан Camomilla и маратонките Superga подсказваха, че е местна.
— Ей, Баби, каква изненада! Радвам се, че дойде!
— Аз пък не се радвам и искам да се махна оттук колкото може по-скоро!
— И как се реши да наминеш, нали на „Олимпика“ се събираха само кретени?
— Точно така, и ти си една от тях! Обади се майка ти!
— Вярно ли?! Ти какво й каза?
— Че спиш.
— И върза ли се?
— Аха.
— Слава Богу!
— Утре сутринта ще мине да те вземе, защото трябва да ходите на изследвания. Ще пропуснеш първия час.
— Ура-а-а! Ама… утре първият час е религия, нали? Жалко! Не може ли да ме изследват в петък, когато имаме италиански?
— Ще дойде в седем, така че гледай да се върнеш навреме, разбра ли?
— В колко свършва гонката? — попита Палина, обръщайки се към Поло.
— Още два часа най-много и край. После ще отидем да мушнем по една пица.
Палина грейна възторжено:
— Баби, чу ли? Ела и ти с нас!
— Не мога, трябва да се прибирам.
— Стига де-е-е! Отпусни си душата!
— Защо не останеш, тъкмо и Степ е тук — подкрепи я Поло.
— Той ще се зарадва, като те види.
— Да, но аз няма да се зарадвам! Палина, тръгвам си. Гледай да дойдеш по-рано, че не искам да си имам разправии с майка ти.