Тайният портал

Принудих се да мисля за други неща. Например за това, че сега бих дала какво ли не за един душ. Или поне да си взема вана. Но чакай, това можех да го направя! Че за какво иначе бях богата наследница и имах една камара персонал? Дръпнах връвта със звънеца и вътрешно се въоръжих срещу монолога на Бриджет, но за мое облекчение тя държеше устата си затворена и направи всичко възможно след ужасяващото начало утрото ми да е по-поносимо. Когато се потопих в топлата вода, се почувствах значително по-добре. Бриджет изми косата ми с ухаеща на цветя сапунена паста и ми приготви чисто бельо, както и чудно хубава жълта дневна рокля. А накрая дори я оставих да ми направи прическа, тъй като все още не бях на себе си заради съня и бях благодарна за всяко мило човешко отношение. Много ми се искаше да се сгуша в леглото при Себастиано, но за съжаление, в момента това не беше възможно. Защо ми трябваше да се представям за негова сестра!

— Вижте, милейди! Тази прическа изглежда много по-хубава от скучната плитка!

Бриджет стоеше зад мен и ми се усмихваше в огледалото. Тя бе сътворила закачлив кок, а отляво и дясно на лицето ми се спускаха старателно навити с машата масури. Изглеждаше много мило.

— Бриджет, направо е супер — казах аз.

Междугалактическият преводач го преобразува вsuperbe[9]което ме накара да се засмея. Бриджет реши, че се радвам на прическата, и сърдечно се присъедини към смеха ми. А когато й казах, че по невнимание съм скъсала няколко копчета на роклята, се засмя още по-силно и съвсем сериозно заяви, че много се радва, задето ще шие. Погледна ме с такава благодарност и щастие, че колкото и да бе абсурдно, се зарадвах за нея. И така се получи, че слязох за закуска в относително добро настроение.