Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Прекъсна ги почукване на вратата. Мълчаливият охранител я отвори и пропусна вътре висок, жилав мъж с кисело изражение, облечен с черно наметало.
– Серини?
Сери пристъпи напред. Мъжът го изучи с поглед, веждите му се вдигнаха нагоре, после му направи знак да го последва. Сери кимна на охранителите и тръгна по коридора.
– Ще ти разкажа какво научих – рече мъжът.
Сери кимна.
– Как изглеждат грабителите?
– Единият е с моята височина, но по-пълен, а другият – по-дребен и мършав. И двамата са с къси черни коси – изглежда сами са си ги отрязали. Има нещо странно, свързано с окото на по-едрия – единият продавач твърдеше, че цветът е особен, а според колегата му е кривогледо. Във всичко останало са съвсем обикновени обитатели на копторите.
– Оръжия?
– Ножове.
– Знаеш ли къде живеят?
– Не, но един от продавачите ги е видял в пивницата тази вечер. Отиваме натам, сигурно ще можеш да ги проследиш. Едва ли ще се приберат направо вкъщи, така че бъди предпазлив.
– Разбира се. Как действат?
Мъжът го погледна отново. Изражението му беше непроницаемо.
– Брутално. Пребиват търговците и семействата им. Но не се увличат – веднага щом получат онова, за което са дошли, си тръгват.
– Какво взимат?
– Предимно пари. Пиене, ако им попадне под ръка. Почти пристигнахме.
Излязоха от тунелите в тъмна алея. Водачът изгаси фенера си и изведе Сери на по-широка улица, след което спря в сенките пред една порта. Откъм пивницата от другата страна на улицата се носеше шум на гуляй.
Водачът направи бърз жест, приканващ към пазене на тишина. Сери проследи погледа на мъжа и забеляза как някой му направи знак от съседната алея.
– Все още са там. Ще почакаме.
Сери се облегна на портата. Спътникът му запази мълчание, наблюдавайки съсредоточено пивницата. Заваля. Капките затракаха по покривите. Образуваха се локви. Докато двамата чакаха, луната се издигна над къщите и заля улицата със светлина, след което я застигнаха сиви облаци и я превърнаха в призрачно зарево в небето.
Мъже и жени напускаха пивницата на малки групи. Когато на улицата се изсипа една шумна пиянска мъжка компания, спътникът на Сери се напрегна. Сери се вгледа внимателно и забеляза как двама мъже се измъкват от гуляйджиите.
Съгледвачът в алеята направи друго движение с ръце и спътникът на Сери кимна.
– Това са те.
Сери кимна и пристъпи напред в дъжда. Придържаше се към сенките, докато следваше двамата мъже нататък по улицата. Единият явно беше пиян; другият заобикаляше уверено локвите. След като им отпусна известна преднина, той се заслуша как пияният мъмри спътника си за това, че е пил твърде малко.
– Ниш‘о ня‘а да стан‘, Тал‘н – изфъфли той. – По-у‘ни сме от тях.
– Млъквай, Ниг.
Двамата започнаха да криволичат из копторите. От време на време Талън спираше и се оглеждаше, но нито веднъж не забеляза застаналия сред сенките Сери. Най-накрая, изнервен от дърдоренето на приятеля си, той пое право напред и след няколкостотин крачки достигна до един изоставен магазин.
Когато двамата изчезнаха във вътрешността му, Сери се приближи предпазливо, изучавайки постройката. На земята отпред лежеше някаква табела. Сери разпозна думата „рака”. Сложи ръка на гърдите си и си спомни за съобщението в джоба му, което чакаше да бъде предадено.
Фарин искаше то да бъде доставено по такъв начин, че да изплаши бандитите. Трябваше да им се покаже, че Крадците са в течение на всичко: кои са те, къде се крият, какво са направили и колко би било лесно за Крадците да ги убият. Сери замислено прехапа устни.
Можеше да мушне бележката под вратата, но това беше твърде лесно. Това нямаше да уплаши бандитите толкова, колкото ако отриеха, че някой е бил в убежището им. Трябваше да почака, докато излязат, и после да се промъкне вътре.
Или пък не. Ако се върнеха в убежището си и намереха съобщението, това щеше да ги уплаши, но не чак толкова много, колкото ако откриеха, че някой ги е посетил докато са спали.
Усмихвайки се, Сери проучи убежището. То беше част от поредица магазини, всеки от които имаше обща странична стена със следващия, така че вътре можеше да се влезе само отпред или отзад. Сери се разходи до края на улицата и премина на алеята, минаваща зад магазините. Тя беше затрупана с празни щайги и купища боклуци. Той преброи вратите и намери магазина на бандитите, около чиято стена бяха струпани торби с изгнила рака. Сери се наведе и погледна през ключалката на задната врата.
В стаята светеше лампа. Ниг лежеше в леглото и тихо похъркваше. Талън крачеше из стаята, потърквайки лицето си. Когато се озова в светлината на лампата, Сери забеляза кривогледото му око и дълбоките сенки под него.