Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Бенет? Ти ли си?
— Да, сър. Разбрах, че искате да разговаряте с мен.
— Доста време им е отнело да ти предадат — измърмори Карвър.
Джордж бе установил междувременно, че през почти трийсетте години служба в полицията Карвър бе извисил таланта си да се оплаква до ниво на изящно изкуство. Първия месец, след като започна работа в Бъкстън, Джордж постоянно се извиняваше, а през втория успокояваше. После забеляза как всички останали се отнасят към постоянните оплаквания на Карвър и също престана да им обръща внимание.
— Има ли някакво развитие, сър?
— Оставил си инструкции на сержант Лукас за дневната смяна — отвърна Карвър с укорителен тон.
— Точно така, сър.
— Да съберат обичайните заподозрени — общо взето, губене на време за всички, които ще се заемат с операцията.
Джордж не отговори. Гневът, надигнал се при срещата му с Дон Смарт, бе възпрян от стената на професионалната невъзмутимост, но мрънкането на Карвър отново го раздразни така, че доближи застрашително точката на кипене. Последното нещо, което му трябваше, бе да избухне точно пред Карвър, затова си пое дълбоко дъх и издиша бавно през носа.
— Ама пък този път може и да си бил прав — продължи Карвър. Признанието излизаше бавно и с явно нежелание от устата му. Джордж си каза с горчивина, че би предпочел решението му да се бе оказало погрешно, колкото и невероятно да звучеше това.
— Наистина ли, сър?
— Излиза, че имаме подходящ екземпляр с досие. Ексхибиционизъм пред ученички. Отмъквал дамско бельо от просторите — нищо кой знае колко страшно, а и провиненията са доста отдавнашни — отбеляза кисело Карвър. — Интересното в случая е друго — този тип е чичо на Алисън.
Джордж не успя да затвори устата си.
— Неин чичо? — успя да произнесе той след малко.
— Питър Краудър.
Джордж преглътна с усилие. Нямаше представа, че изобщо съществува човек на име Питър Краудър.
— Мога ли да присъствам на разпита, сър?
— Ти за какво мислиш, че ти се обаждам? И без това този глезен постоянно ме върти. Пък и не мисля, че бих всял страх божи у този Краудър, ако се появя пред него с единия крак в някакво гърне. Идвай тук незабавно.
— Да, сър.
— И виж какво, Бенет!
— Да, сър?
— Купи ми риба и пържени картофи. Не мога да ям тази храна от стола — съсипва ми храносмилането.
Джордж поклати глава и затвори телефона.
Запали цигара, присви очи, обърна се и се зае да оглежда помещението пред себе си. Клъф се беше облегнал небрежно на една маса и разглеждаше закачената на стената карта. Грънди стоеше до вратата и очевидно се колебаеше да си тръгне ли или да остане.
— Клъф и Грънди — каза Джордж през облака дим, който излезе от устата му. — Колата. Веднага. Тръгваме за Бъкстън.
Вратите на колата едва се бяха захлопнали, и Джордж се обърна към Грънди, изгледа го мрачно и каза:
— Питър Краудър.
— Питър Краудър ли, сър? — Грънди се опита се направи, че не разбира за какво става дума, но гузно стрелкащите се очи го издадоха.
— Да, Грънди. Чичото на Алисън, онзи, който има досие за ексхибиционизъм. За този Питър Краудър става дума — каза саркастично Джордж, натисна рязко педала на газта и всички в колата политнаха напред, когато тя потегли рязко по пътя към Лонгнор.
— Какво за него, сър?
— Защо научавам за него едва сега, и то от главния инспектор? Как става така, че ти, който познаваш местните най-добре, не спомена и дума тъкмо за него? — Джордж беше изоставил саркастичния тон — вместо това ползваше коприненомекия глас на учител-садист, който примамва лековерния ученик към фалшиво самоуспокоение, преди да нанесе фаталния удар.
— Не мислех, че има връзка със случая. Искам да кажа, той живее в Бъкстън — има повече от двайсет години, откак замина. Не ми е минато през ума — каза Грънди. Ушите му бяха аленочервени.
— Ето защо си още редови полицай, Грънди. — Клъф се завъртя в седалката си и се вторачи в него с нетрепващия, предизвикателен поглед, който бе докарал не един и двама престъпници до опит за насилие и последвало утежняване на присъдата. — Не си се научил да мислиш.
— Така е, Клъф, но пък и не е необходим много ум, за да висиш на бюрото в централата в продължение на няколко години — намеси се Джордж, въплъщение на кротостта и разума в костюм и вратовръзка. — Счита се обаче, че селските полицаи са способни да разсъждават самостоятелно. Виж какво, Грънди, ако се надяваш изобщо някога да получиш повишение, ти предлагам да се възползваш от пътя до Бъкстън, за да ни разкажеш абсолютно всичко, което ти е известно за Питър Краудър.