Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- Къде са ти учебниците? - обърна се тя към Пен, с желанието да я отклони от пътуването по алеята на спомените. - Каза, че идваш да учим.
Дотогава Пен вече беше започнала да тършува из гардероба й. Лус я гледаше как бързо изгуби интерес към униформените черни тениски и пуловери. Когато Пен се отправи напред към чекмеджетата на тоалетката й, Лус пристъпи напред да й препречи пътя.
- Добре, достатъчно, Любопитке - каза тя. - Не трябваше ли да правим проучвания за родословните дървета?
- Като говорим за любопитстване... - Очите на Пен проблеснаха. - Да, точно проучване би трябвало да правим. Но не такова, каквото си мислиш.
Лус се втренчи неразбиращо в нея:
-Ъ?
- Виж. - Пен сложи ръка на рамото на Лус. - Ако наистина искаш да разбереш за Даниел Григори...
- Шшшшт! - изсъска Лус, като скочи да затвори вратата. Промуши глава в коридора и се огледа наоколо. Хоризонтът изглеждаше чист - но това не означаваше нищо. Хората в това училище имаха подозрителното умение да се появяват от нищото. Особено Кам. А Лус щеше да умре, ако той - или който и да е - откриеше колко е увлечена по Даниел. Или в този момент някой друг, освен Пен.
Удовлетворена, Лус затвори и заключи вратата и се обърна отново към приятелката си. Пен седеше с кръстосани крака на ръба на леглото на Лус. Изглеждаше развеселена.
Лус сключи ръце зад гърба си и заби палеца на крака си в кръглото червено килимче близо до вратата.
- Какво те кара да мислиш, че искам да знам каквото и да било за него?
- Я стига - каза Пен през смях. - А: напълно очевидно е, че зяпаш Даниел Григори непрекъснато.
- Шшшшт! - повтори Лус.
- Б - каза Пен, без да снишава глас, - видях те как го издирваш онлайн по време на целия час онзи ден. Съди ме, ако искаш - но беше абсолютно безсрамна. И, (В), не ставай пълна пара-ноичка. Мислиш ли, че бъбря с някой друг в това училище, освен с теб?
В думите на Пен наистина имаше здрав разум.
- Само казвам - продължи тя, - ако приемем хипотетично, че искаше да узнаеш повече за определен неназован човек, би могла евентуално да се насочиш към по-плодоносно дърво. -Пен сви едното си рамо. - Нали се сещаш, ако получиш помощ.
- Слушам - каза Лус, като се отпусна на леглото си. Ровенето й в интернет онзи ден се беше ограничило само до това, да напише в полето за търсене името на Даниел, после да го изтрие, и после - да го напише отново.
- Надявах се, че ще кажеш това - рече Пен. - Днес не донесох със себе си учебници, защото ще ти организирам - тя разшири глуповато очи - обиколка с екскурзовод в строго непристъпната подземна бърлога на служебните архиви на „Меч и Кръст!“
Лус направи гримаса.
- Не знам. Да надничаме в досието на Даниел? Не съм си-гурна, че ми трябва още една причина да се чувствам като откачено момиче, което преследва някого.
- Ха. - Пен се ухили иронично. - И, да, току-що каза това на глас.. Хайде, Лус. Ще бъде забавно. Освен това какво друго ще правиш в една прекрасна слънчева неделна сутрин?
Беше хубав ден - точно от онова хубаво, което те караше да се чувстваш самотен, ако нямаш планове за нищо забавно и предполагащо излизане. Посред нощ Лус беше почувствала как хладен фронт повява през прозореца й, а когато се събуди тази сутрин, горещината и влагата бяха почти изчезнали.
Някога прекарваше тези златни дни на ранната есен, като фучеше по кварталната колоездачна алея с приятелите си. Това беше преди да започне да избягва гористата пътека заради сенките, които никое от останалите момичета не виждаше. Преди приятелите й да се обърнат срещу нея един ден по време на обедната почивка и да й кажат, че родителите им вече не искат да я канят на гости след някои случки.
Истината беше, че Лус бе изпитвала лека паника как ще прекара този първи уикенд в „Меч и Кръст“. Без учебни часове, без ужасяващи проверки за физическа пригодност, без развлекателни мероприятия по програма. Просто четирийсет и осем безкрайни часа свободно време. Цяла вечност. Цяла сутрин я присвиваше стомахът от носталгия - докато се появи Пен.
- Добре. - Лус се опита да не се засмее, когато каза: - Отве-
ди ме в тайната си бърлога
о
Пен почти подскачаше, докато водеше Лус през изпотъпканата трева на училищния двор към главното фоайе близо до входа на училището.
- Нямаш представа откога чакам партньор в престъплението, който да доведа тук с мен.
Лус се усмихна, щастлива, че Пен се беше съсредоточила повече върху мисълта, че има приятелка, с която да изследва потайностите, отколкото върху, ами това... нещо, което Лус изпитваше към Даниел.